Честит празник на виртуалната усмивка!
Днес ние, виртуалните хора, трябва да благодарим на нейния откривател – професорът Сток Фалман от университета Карнеги-Мелон. На този ден през 1982 г. той за първи път използва три символа, един след друг – двоеточие, тире и закриваща скоба за обозначението на "усмихнато лице" в текст, който набира на компютър. Това става сериозно допълнение към електронния лексикон.
Историята е запазила и самото писмо, което Фалман е изпратил на местната дъска за обяви, която е била прототипи на сегашните форуми и в същото време се явявала основно средство между за общуване между сътрудниците на учебното заведение.
"19-Sep-82 11:44 Scott E Fahlman 🙂 From: Scott E Fahlman I propose that the following character sequence for joke markers: 🙂 Read it sideways. Actually, it is probably more economical to mark things that are NOT jokes, given current trends. For this, use :-("
Ето и на български:
"От: Scott E Fahlman предлагам следната последователност от символи, за да изобразим шега: 🙂 Прочетете го настрани. Всъщност, с него е може би е по-икономично да маркирате неща, които не са шеги, според настоящите тенденции. За тази цел използвайте 🙁 "
Писмото предизвикало дълга дискусия дали си срува да се използва този символ, за да се покаже хумористичен характер. Самото усмихнато лице, поставено в жълто кръгче е измислено през 2002 г. в архивите пак на дъска за обяви, койте се е съхранил на лентов филм.
За изминалите години усмихнатото лице неизменен атрибут на електронното общуване и днес не можем да си представим да комуникираме виртуално без него. Разбира се, усмихнатото лице се видоизменя в многожество други лица, носещи различен смисъл и емоция, замествайки това, което не виждаме и чуваме – интонацията на гласа и мимиката на лицето. "Електронното лице" ни помага да разберем по-добре събеседника и да уловим неговото настроение, а освен това са просто забавни и предизвикват положителни емоции.