Сатиричен театър „Алеко Константинов”
Сезон 2013/2014
274-а премиера – 17 октомври 2013
Златният телец
от Юрий Дачев
(по мотиви от романа и други творби на Иля Илф и Евгений Петров)
Постановка – Бина Харалампиева
Сценография и костюми – Петя Стойкова
Музика – Асен Аврамов
Участват: Калин Врачански, Калин Сърменов, Стоянка Мутафова, Йорданка Стефанова, Гергана Плетньова, Пламен Великов, Мартин Каров, Кирил Ефремов, Константин Икономов, Полин Лалова, Петко Каменов, Кирил Бояджиев, Добрина Гецова, Милена Аврамова, Маргарита Хлебарова, Розалия Абгарян, Виктория Ангелова
Очарователен развейпрах, артистичен шарлатанин, Остап Бендер направлява своеволните редици на своя квартет-мошеници по пътя към „големия удар”. Попаднал по следите на таен милионер Великият комбинатор разгръща пълководческия си талант срещу друг блестящ „играч” – Корейко. Започва брилянтно надиграване не само за пари и жени, но най-вече за признаване на майсторство. За да остане на финала горчивият въпрос кое е по-сладкото в живота – да летиш в неизтощима изобретателност към своята мечта или да потънеш в мрежите на постигнатото богатство.
Драматизацията на Юрий Дачев се основава на мотиви от романа на Илф и Петров „Златният телец” и предлага оригинална трактовка на сюжета. Фокусирането е върху едни от най-колоритните случки и герои. Темите и внушенията, извлечени от романа, надхвърлят рамките на историческата специфика на Русия от 20-те години на 20 век и отзвучават с пълна сила в нашето съвремие.
Калин Врачански е в ролята на Остап Бендер, а в бандитската му шайка са Йорданка Стефанова (в ролята на Михаил Паниковски), Пламен Великов (Шура Балаганов) и Мартин Каров (Адам Козлевич). Калин Сърменов е в образа на дегизиралия се като редови съветски гражданин таен милионер Корейко, а Гергана Плетньова е фаталната Зося, пленила сърцето му. В спектакъла участва и Стоянка Мутафова, чиято героиня мадам Буланже върти публичен дом. А Кирил Ефремов ще видите в две малки, но запомнящи се роли.
ИЛФ и ПЕТРОВ
Иля Илф (истинска фамилия – Файнзилберг) е роден през 1897 в Одеса в семейството на банков служител. През 1913 завършва техническо училище, след което работи в чертожно бюро, телеграфна станция, авиационен завод и във фабрика за ръчни гранати. След революцията от 1917 е счетоводител, журналист и редактор във вестници и хумористични списания. През 1923 пристига в Москва и става сътрудник на списание „Гудок”.
Евгений Петров (истинска фамилия – Катаев) е роден през 1903 в Одеса в семейството на учител. По-малък брат е на известния руски писател Валентин Катаев. През 1920 завършва класическа гимназия и става кореспондент на Украинската телеграфна агенция. В хумористичната автобиография на Илф и Петров от 1929 се споменава: „След това в продължение на три години служи като инспектор в „Криминално разследване”. Първото му литературно произведение е протокол от огледа на труп на неизвестен мъж.” През 1923 Петров пристига в Москва. Благодарение на брат си влиза в средите на журналистите и литераторите. Петров става сътрудник на списание „Красный перец”, а през 1926 и на списание „Гудок”.
През 1927 с работата върху „Дванадесетте стола” започва творческото сътрудничество между Илф и Петров. Романът е написан за по-малко от половин година и през 1928 е издаден в списание „30 дни”.
Първоначално Остап Бендер е замислен като второстепенен персонаж. Но, както споделя Петров, „Бендер постепенно разчупи определената му рамка и от един момент не можехме да го направляваме. Към края на романа започнахме да се отнасяме към него като с жив човек и често се сърдехме на нахалството, с което се разполагаше във всяка глава”.
Романът „Дванадесетте стола” се радва на голямо читателско одобрение, но критиката почти не му обръща внимание. В малобройните рецензии е определян като „сива посредственост” и е нападан за липса на „дълбок заряд ненавист към класовия враг”.
През 1931 в списание „30 дни” излиза вторият роман с водещ герой Остап Бендер – „Златният телец”, който е отпечатан като самостоятелна книга през 1933. Двата романа стават изключително популярни не само в СССР, но и в чужбина.
През 1948 Секретариатът на Съюза на съветските писатели обявява „Дванадесетте стола” и „Златният телец” за клеветнически пасквили, преиздаването на които „може да предизвиква само възмущение от страна на съветските читатели”. Забраната за преиздаване бива подкрепена и от специално постановление на ЦК на Комунистическата партия, валидно до 1956.
От 1932 Илф и Петров пишат фейлетони за вестник „Правда”. През 1933-1934 пътуват из Европа, а през 1935 – в САЩ. Очерците от посещението им в САЩ са издадени в книгата „Едноетажна Америка” (1937).
На 13 април 1937 Иля Илф умира от тиф.
По време на Втората световна война Евгений Петров работи като фронтови кореспондент. Загива на 2 юли 1942 в самолетна катастрофа.
БИНА ХАРАЛАМПИЕВА има повече от 35-годишен професионален опит като театрален, оперен и телевизионен режисьор. Осъществила е над 100 постановки из цялата страна. Била е директор на ДТ – Враца (1992-1995), а от 1995 до днес е директор на МГТ „Зад канала”.
Нейни спектакли са получавали награди на най-престижните театрални форуми в България.
Сред заглавията, които Бина Харалампиева е поставяла са: „Свекърва” от А. Страшимиров, „Сто и четири страници за любовта” от Едв. Радзински, „Цената” от А. Милър, „Кралят се забавлява” по В. Юго, „Суматоха” от Й. Радичков, „Змейове” – авторска версия по П. Тодоров и П. Яворов, „Венецианския търговец”, „Ромео и Жулиета” от У. Шекспир, „М. Бътерфлай” от Д. Уонг, „Месец на село” от И. Тургенев, „Кандидати на славата” от Ив. Вазов, „Коварство и любов” и „Разбойници” от Фр. Шилер, „Професията на госпожа Уорън” от Б. Шоу, „Рейс” от Ст. Стратиев, „ Живият труп” от Л. Толстой, „Харолд и Мод” от К. Хигинс, „Опечалената фамилия” от Б. Нушич, „Шведска защита” от Ж. Галсеран, „Волпоне” от Б. Джонсън, „Господин Балкански” от Г. Данаилов и др.
ЮРИЙ ДАЧЕВ завършва театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1986. Специализира история на театъра и театрална критика в Университета във Флоренция, Италия. Работил е като театрален критик, редактор и журналист в различни национални вестници. От 1994 е драматург в МГТ „Зад канала”. Водещ е на седмичното предаване „Рецепта за култура” по Сателитния канал БНТ Свят. Бил е заместник-министър на културата (2000 – 2001). Преподава театрална критика и драматургия в НАТФИЗ, а в НБУ и Театрален колеж „Любен Гройс” – история на театъра. Има номинации и е печелил награди за театрална критика, драматизация и най-добра пиеса.
Сътрудничеството между режисьора Бина Харалампиева и драматурга Юрий Дачев е с многогодишна история. То започва през 1995 г. с постановката „Праведните не закусват в петък”. Следват общите спектакли: „Пансион за кучета”, „Вчерашни целувки”, „Салон за плач”, „Почтени убийства”, „Поручик Бенц”, „Казаларската царица”, „Дама Пика”, „Шерлок Холмс и един призрак за компания”.
„Златният телец” е третата постановка на Бина Харалампиева в Сатиричния театър след „Вчерашни целувки” от Ю. Дачев (2000) и „Евроспорт” от Д. Шпиро (2004).