На сцената на столичния Театър 199 „Валентин Стойчев“ вече се състоя премиерата на представлението „Чамкория“ по култовия роман на писателя Милен Русков.
„ЧАМКОРИЯ“ по романа на МИЛЕН РУСКОВ
сценична адаптация: ЯВОР ГЪРДЕВ, ЗАХАРИ БАХАРОВ
режисьор: ЯВОР ГЪРДЕВ
художник: СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ
в ролята на Бае Славе: ЗАХАРИ БАХАРОВ
Милен Русков е сред най-изявените наши съвременни автори. Роден е в Бургас през 1966 г., през 1995 г. завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, след което е докторант по лингвистика в БАН. Освен със своята проза, той е известен и като преводач на над двадесет книги от английски език (носител е на наградата „Кръстан Дянков“ 2009 г.), сред които „Как да гледаме философски на живота“ от Джеръм Джеръм (2006), „Изповедите на един английски пушач на опиум“ от Томас де Куинси (2008), „Пари“ от Мартин Еймис (2008), „Играта на Де Ниро“ от Рауи Хадж (2009), „Малкият непознат“ от Сара Уотърс (2010). Първият роман на Милен Русков „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004) получава приза „Южна пролет“ (2004). След „Захвърлен в природата“ (2008) той е награден с „ВИК“ и „Дъбът на Пенчо“ (2009). Това негово произведение е издадено в превод на Анджела Родел в САЩ (2011). Третата му книга, „Възвишение“ (2011), е отличена със „Златен век“, „Христо Г. Данов“ (2012), „Елиас Канети“ (2013) и Наградата за литература на Европейския съюз (2014). За „Чамкория“ (май 2017 в два тома, декември 2017 в един том) авторът става лауреат на Наградата на София и отново на „Елиас Канети“ (2017). През 2013 г. „Възвишение“ е адаптиран в театрален спектакъл от драматурга Александър Секулов и постановчика Иван Добчев в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Същото заглавие е претворено във филм през 2017 г., сценарият е на Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, режисьор е Виктор Божинов. Творчеството на автора представлява най-значимият принос в областта на постмодерния исторически роман у нас.
Откъс от романа „Чамкория“
„Погледът ми попадна на снимката, която бех взел отдоле. Оставил съм я бил на масата до прозореца. Взех я и я погледнах. Дръпнах се малко назад и я изправих, за да не я огрева слънцето, че да я разгледам по-добре. Една група хора, старовремски облечени, застанали на некакъв път. Това е некъде сред природата. Не се виждат постройки. Само некакви дървета и скали. И хората. Като вземеш некоя стара снимка, сякаш всички са обърнати към тебе. Гледат те. Тези хора от миналото. В некакъв смисъл ти си тук благодарение на тех. Какво че направиш? Какво че направиш за тех? Можеш ли изобщо нещо да направиш за тех? Некои са усмихнати, други гледат по-скоро изпитателно. Но всички изглеждат добронамерени. Гледат те добронамерено и сякаш с очакване. Имаш чувството, че ти се представят, опитват се да обърнат към тебе най-добрата си страна. Ти си този далечен непознат, който те гледат с доверие и сякаш с надежда. С надежда за какво? Тези най-различни хора, добри и лоши, някои достойни и самопожертвувателни, други по-скоро подлеци и използвачи; работници, селени, чиновници, богаташи – всички те изглеждат, поне когато знаят, че ги снимат, и го правят по собствено желание, – изглеждат добронамерени и приветливи, и сякаш очакват нещо от тебе, гледат към тебе с надежда. За тех ти си самото бъдеще и те се обръщат към него с надежда, старата човешка надежда, че бъдещето ще е по-добро, по-добро от тех и от техното време.“
Фрагменти от интервю на Диана Алексиева с Явор Гърдев
„Още преди да излезе „Чамкория“ прочетох нещо като пилотен откъс в един литературен сайт. Ставаше дума за опита за атентат срещу Цар Борис Трети в Арабаконашкия проход. И само чрез този откъс Бае Славе ми се яви като цялостен и пълнокръвен характер, който ме заинтригува в напълно достатъчна степен, че да прочета романа. Тъй като Бае Славе всъщност е начинът, по който той самият разказва за света наоколо и за другите в него. Характерът му придобива плътност и обем именно чрез неговото словесене, чрез неговото разказване. Другите персонажи вътре са интересни за мен дотолкова, доколкото той ги разказва, мисли и коментира, не толкова сами по себе си. И както тогава онзи откъс проработи за мен пълноценно вместо цялото, така днес съм уверен, че фрагментите, попаднали в тази адаптация, макар и фрагменти, работят като единна цялост и са в състояние да обезпечат интересна разходка по меандрите на мисълта на този вече почти емблематичен персонаж. И това е така, въпреки че ни се наложи да се лишим от огромно количество важни за нас със Захари епизоди, включително и от гореспоменатия – за атентата срещу Царя. Този епически обем може да бъде положен изцяло върху един-единствен човек. Казвам това без да отричам възможността, всичко да бъде направено и по съвсем друг начин. Просто моят избор е в полза на точно този начин. Поне когато става дума за сцена, а не за екран… И понеже образът на Бае Славе за кратко време успя да се засели във въображението на четящата българска публика, няма да е лесно да се отговори на очакванията. И понеже предусещаме, че Бае Славе никак няма да бъде мимолетен образ в българското съзнание, се стараем да подхождаме към него с подобаващата за това отговорност. Но… и с не по-малко подобаващата за това свобода. А чаровното простодушие на Бае Славе, съчетано с неочакваните изблици на проницателност и интелект ще ни помагат в това. Слава Богу, този персонаж има късмета да не бъде съден от своя автор, което ще се опитаме да удържим и ние в спектакъла. Колкото повече избягваме да го гледаме отгоре, да го съдим, типизираме, редуцираме, стилизираме, назидаваме, толкова повече го заобичваме. Това е герой за обичане и за да стане такъв, трябва да подходиш към него не само с доверие и любопитство, но и да го поставиш на позицията на признатото достойнство. Само тогава той ще ти се довери, ще ти заговори на своето уважително „ти“ и най-важното – ще ти разкаже как стоят нещата в тоя свят, в тая страна, в тоя град, па и в тоя Банишор.”
Явор Гърдев
Следващите представления на „ЧАМКОРИЯ” са на 15-ти, 16-ти, 17-ти януари 2018 г.
Снимки: ПАВЕЛ ЧЕРВЕНКОВ