Цветина Рангелова е млад творец, разказващ за себе си, за света, за вътрешните усещания, за необяснимото и обяснимото. Тя се занимава както с поезия, така и с музика – с голямо удоволствие и без претенцията да самоизтъква себе си или творчеството си.
За читателите на Kafene.bg Цветина сподели за нейната първа стихосбирка „Вътрешно“ и за това какво представлява за нея мелодията на живота.
Изкуството е…
Една от малкото професии или хобита, които се занимават с истинския живот, с хората и с обикновеното, защото не е нужно да бъдеш кралицата на Англия, за да живееш с щастие, радост и т.н. Изкуството най-добре те учи на това какво е съпреживяване, състрадание, универсална любов, алтруизъм, доброта, неподправеност и истина, била тя субективна или крайна.
То е всичко, което ни заобикаля и е това, което дава красота, задава въпроси и ни провокира да се променяме, развиваме и да градим. Също така изкуството е една чудесна метафора за това как в живота ни не е нужно да знаем точно какво правим и накъде вървим, а трябва просто да се водим от един или много вътрешни гласове. Накрая се получава нещо прекрасно и в много от случаите гениално.
Вдъхновението само вътрешно ли е?
Вдъхновението все още не мога да го обясня след толкова години. Мисля,че е двупосочно. Често вдъхновението идва отвън, но трябва да мине през вътрешния ти свят, за да създадеш различна и уникална концепция. Също толкова често вдъхновението е изцяло вътрешно. Разсъждения, чувства или картини, които не е задължително да бъдат провокирани от някакъв външен фактор.
Аз се вдъхновявам дори само от думата вдъхновение – в-дъх-нов-ение.
Винаги ли подхождаш към живота без претенции или само в изкуството си?
Да, винаги. Не съм претенциозен човек, защото обичам да гледам как нещата, животът, чувствата се развиват естествено и много силно вярвам, че няма случайни неща – в един момент всичко се свързва. Така че в живота ми няма място за претенции, уча се да оцелявам във всякакви ситуации, за да не спра на едно място (това би ме съсипало).
Как се чувстваш след като първата ти стихосбирка вече е факт?
Чувствам се прекрасно, защото сбъднах мечта, в която много хора вярваха, а други напротив – постоянно ми обясняваха как няма да се реализира. Именно книгата се превърна в този повратен момент, в който всичко придобива смисъл и както казах по-горе – „се свързва“. Стихосбирката не ми е била цел. Просто пишех, за да се запазя. За мен това бяха абсолютно хаотични и случайни думи, които станаха на нещо по-голямо, което в последствие стана стихосбирка.
Разкажи малко за музиката и песните ти. Какви вътрешни чувства предизвикват в теб?
„Вътрешно“ е добър пример за това, че случайностите не са случайни. За музиката мога да кажа, че е нещото, което ми даваше сили и смисъл през годините. В мен имаше много неясни чувства и емоции, които щом сложех на листа с мелодия, се чувствах сякаш съм си изкъпала душата и мога да започна на чисто. Песните, които пиша, често са ядосани или тъжни именно защото процесът на писане се случва естествено и накрая се получава това.
Интересно е, че когато работя с хора – не пиша сама, песните са много по-щастливи. Но със сигурност имам нужда и от двете. Не съм човек на краткотрайностите. Обичам си средата, която съм си изградила, а в случая я постигам с тъга и щастие.
Харесва ли ти „големият свят“ или предпочиташ да летиш с Питър Пан?
Бих летяла с Питър Пан в големия свят. Светът около мен придобива значението и чувството, което аз му дам и честно казано, като избягам от политика, войни, погрешно разбрани религии, неосведоменост, неграмотност, неравенство, нечестността и малоумието, мисля, че светът ни е най-красивото нещо създавано някога. Ние сме част от него – той е част от нас. И мисля, че всъщност всеки от нас носи Питър Пан в себе си.
Някои повече, други по-малко, но идеята ми е, че ако го оставим да ни води, няма да бъдем никак разочаровани. Животът ни ще бъде нещо, за което да се вълнуваме, а не просто тъжно механично съществуване.
Обичам света, защото той е и вътре в нас и метафорите, които могат да се намерят, са безбройни. Защото в света ни има природа, живи същества и хора, които ги е грижа за тези неща – за небето, за залезите, за морето, за дърветата, за животните, за природата. Това е красивото взаимодействие, което според мен трябва да запазим, за да живеем истински.