Цветелина Лакова за превода и спецификата на рецептите в "Улична храна"

Цветелина Лакова е филолог. С радост споделя, че е от хората, които са сбъднали детската си мечта. Още в прогимназията решава, че иска да стане преводач, а днес вече има тринадесет преведени книги. Най-новата е „Улична храна“ на Издателство "Вакон". Това е и книгата, по която е работила с най-голямо удоволствие. Ето какво сподели тя за спецификата на превода по книгата.

Каква е историята/предисторията на книгата „Улична храна“?
„Улична храна“ е резултат от желанието на група кулинарни автори от цял свят да покажат очарованието на храната – но не на тази, която се сервира в изисканите ресторанти, а на храната, която можем да си купим и хапнем на улицата. Това не е кухня за придирчиви туристи и гурме маниаци. Това са ястия, които от години – а в много случаи и от векове – са част от ежедневието на местното население и са любими на хора от всички възрастови групи и социални прослойки. Авторите ни показват разнообразието и великолепието на тази кухня.

Какво в „Улична храна“ е различно в сравнение с другите готварски книги?
„Улична храна“ е много повече от обикновена готварска книга. Тя е истински пътеводител, но вместо с природни и културни забележителности, отделните държави тук са представени със своите най-типични ястия. Всяка рецепта в книгата е придружена не само с красива илюстрация, но и с любопитни факти за произхода на ястието. Някои ястия, като боливийската салтеня и португалския пащел де белем, имат изключително интересна история.

Изобщо „Улична храна“ надхвърля предназначението на стандартната готварска книга, която представлява преди всичко сбор от указания за приготвянето на различни блюда. Защото освен че съдържа подробно описание на сто автентични рецепти от цял свят, книгата изпълнява още две важни задачи – от една страна книгата ни позволява да се докоснем до кулинарната (и не само) култура на близки и далечни страни, а от друга ни предоставя съвсем конкретна информация за местата, на които си струва да похапнем, ако попаднем в дадена държава.

Наложи ли си се адаптация на някои от рецептите и в каква насока?
Идеята на книгата е да представи уличната храна, такава, каквато е тя по света. Ето защо не съм променяла нищо, в рецептите са описани оригиналните продукти и техники на обработка. За щастие на нашия пазар вече има голямо разнообразие от хранителни продукти от цял свят и приготвянето на азиатско, латиноамериканско или средиземноморско ястие не представлява проблем. Държа да отбележа също, че книгата включва речник на екзотичните съставки, в който освен описание на по-специфичните продукти има и предложения за заместването им с по-достъпни такива.

Имаше ли предизвикателства при превода на „Улична храна“?
Работата по превода ми достави огромно удоволствие. Разбира се, трябваше да правя доста справки, но това само направи процеса по-интересен и ме обогати с нови знания. Всъщност най-голямото предизвикателство беше, че преводът страшно изостри апетита ми – искаше ми се да мога на момента да опитам всеки от специалитетите!

Имате ли фаворит сред рецептите, който ще сготвите във вашата кухня?
По принцип харесвам ястия, които се приготвят бързо и лесно, затова любими са ми мексиканските такос (тортили с плънка от скълцано месо и пресни зеленчуци) и малтийските пастизи (банички със сирене рикота). През лятото пък смятам да наблегна на израелския сабих – сандвич с твърдо сварени яйца, тахан, много зеленчуци и подправки. За студените месеци препоръчвам нюйоркския книш (вид тестена закуска с богата плънка) и добрия стар германски къривурст (още едно ястие с интересна история и непреходна слава, на което е посветена дори популярна естрадна песен).

Що се отнася до сладкишите, трябва да призная, че рецептите на лакомства като унгарския кюртьошколач (известен у нас като „козуначено коминче“), португалския пащел де белем (тарталета от многолистно тесто с плънка от фин млечен крем) и испанските чурос (хрупкави пръчици от пържено тесто, поръсени с пудра захар и потопени в горещ шоколад) просто ме подканят да си събера багажа и да тръгна на далечен път, само и само да опитам тези изкушения в тяхната родина. Ако трябва да избера десерт, който бих приготвила вкъщи обаче, това безспорно ще бъде корейският хотеок (палачинка от оризово и пълнозърнесто пшеничено брашно с плънка от кафява захар, ядки и канела).

Какво е посланието на книгата, отвъд готварските рецепти?
Посланието е, че за да опознаеш една страна, трябва да излезеш от лъскавите заведения и стандартните туристически маршрути и да се слееш с улицата, с обикновените хора. Както пише Том Паркър Боулс в предговора към книгата, „Улицата е най-демократичното място. Тук политиците хапват на крак заедно със селяните.“Никъде другаде животът не е толкова неподправен, толкова пъстър, шумен, уханен, толкова разнолик. Само тук можем да общуваме непосредствено с местните, да споделим храната им, а заедно с нея – и традициите им, и вкуса им към живота. И отново ще цитирам Том Паркър Боулс: „Няма значение, че не говорите местния език – езикът на удоволствието и възхищението е разбираем за всички. Единствената дума, която трябва да знаете, е „благодаря“.“

Сподели в: