След големия успех на постановката на операта „Цар Калоян” на летния фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец във Велико Търново – за първи път ще се играе на сцената на Софийската опера.
Спектакълът се посвещава на 110 години от рождението на гениалния български композитор и на маестро Асен Найденов, пръв дирижирал творбата през 1936 г. Историческата справка отбелязва и 805 години от историческия дипломатически принос на българския владетел Цар Калоян – унията с Папата, за международния авторитет на България.
Операта може да видите на 15 октомври от 19.00 часа.
Новата сценична версия на операта „Цар Калоян” е своеобразна препратка към съвремието с много послания, които разкриват познатата история от романа на Фани Попова-Мутафова „Солунският чудотворец”, но през погледа на бъдещия млад политик, който изучава архивните преписки на цар Калоян с Папа Инокентий III в библиотеката на Ватикана.
Младият учен открива в преписките, че българският владетел показва дипломатическо равнище, което не отстъпва на дипломацията на многовековната папска държава и на всепризнатите държавнополитически качества на Папа Инокентий III. В мислите на младия учен оживяват като в мозайка страници от историята, живота и управлението на великия цар Калоян…
И всичко това е пресъздадено в хармония с грандиозната и въздействаща музика на големия български композитор Панчо Владигеров и великолепните изпълнения на солистите, хора и оркестъра на Софийската опера. В ролята на Цар Калоян – Иван Кабамитов, Мария – Радостина Николаева, Балдуин – Костадин Андреев. Режисьор Пламен Карталов, художник Любомир Йорданов, художник на костюмите Светла Калайджиева, диригент Цанко Делибозов.
18 октомври, неделя, 16.00 часа
„ЛОЕНГРИН”
опера от Рихард Вагнер
Концертно изпълнение
С участието на солистите:
Димитър Станчев, ДЖОН ЧАРЛЗ ПИЪРС /в ролята на Лоенгрин/,
Цветана Бандаловска, Бисер Георгиев, Мариана Цветкова,
Стоил Георгиев, Красимир Динев, Пламен Папазиков,
Стоян Балабанов, Ангел Христов
Диригент ГРИГОР ПАЛИКАРОВ
На 28 август 1850 г. във Ваймар за първи път е представена операта “Лоенгрин” на Рихард Вагнер – романтична драма в три действия, чието либрето е написано също от композитора. Действието в операта се развива през X век. Съдържанието е заимствано от средновековен рицарски роман – “Пърсифал” на Волфрам фон Ешенбах и неговото анонимно продължение “Лоенгрин”. И двете са част от епоса “Рицарят на лебедите”. В средновековната литература и в операта Лоенгрин – син на Пърсифал, е рицар на Свещения граал. Той е изпратен с лодка, теглена от лебеди, да спаси млада девица – принцеса Елза от Брабант, която не трябва никога да го пита как се казва. Тя обаче допуска тази грешка и рицарят отплава обратно, без никога повече да може да се завърне в тези земи. Във версията на Вагнер Свещеният граал зарежда рицаря на лебедите с необикновена сила, която обаче действа само докато името му е неизвестно за околните. Операта жъне небивал успех. Няколко откъса стават изключително популярни – прелюдиите към първо и трето действие, арията на Лоенгрин и Хорът на булките, изпълняван традиционно на сватбени тържества на запад и известен като “Булката идва” (Here comes the Bride). Сред големите почитатели на операта е и младият крал Лудвиг ІІ от Бавария, който по-късно построява приказен замък и следвайки рицарската традиция, го нарича “Нойшванщайн” (“Нов лебедов камък”). По-късно баварският крал взима Вагнер под крилото си и му осигурява нужните средства, за да построи театър и да композира и постави цикъла “Пръстенът на нибелунгите”.