“Всяко живо същество на този свят е за нас като книга и огледало, верен знак за нашия живот, нашата смърт, нашата съдба.”
Ален от Лил
Художничката Анжела Минкова открива тази вечер в Националната художествена галерия изложбата си "Отражението знае повече".
Експозицията се състои от няколко огледални пана, с включени в тях човешки фигури и елементи, "влизащи и излизащи” от пространствата им. В средата на залата са разположени обекти с огледална повърхност – маса, стол и легло, с човешка фигура, оглеждаща огледалното си сърце. В залата е сложен и "Зарът на съдбата”, чиито парадоксални отражения символизират смисъла на поговорката "Съдбата е сляпа”. В коридора, който отвежда към галерийното пространство, са експонирани снимки на огледала, художествено заснети в различна природна среда.
Като акцент на откриването днес от 18 часа в зала Параклиса на НХГ професионален танцьор ще изпълни кратък суфи танц – демонстрация на една духовна практика, която осъзнато използва принципа на огледалността за обяснение същността на Бога. Един човешки опит чрез танца за доближаване до Тайната, наричана с толкова различни имена. Танц, просветляващ всяка частица на света и човека в него. А когато има истинско просветление, въпросът "От коя страна на огледалото сме?” става излишен.
Странен копнеж по смисъла е двигателят на тази художествена авантюра.
Търсейки смисъла, човек стига до себе си. Стигайки до себе си, застава пред огледалото, а там вече го чака отражението му. Загадките и парадоксите на огледалните отражения са в основата на идеята за инсталацията "Отражението знае повече”. Огледала, които ни съблазняват да се доверим на вълшебството и които ни мамят отвъд, едновременно с това, събуждайки желание да бъдат строшени. От илюзията за парчетата материя и празното пространство между тях произлиза представата, която осветява нашия път към себе си.
Отражението е мълчаливо и вездесъщо, но редовните и естествени като дишане срещи с него подсказват, че и от двете страни на огледалото трябва да се задават въпроси.
Как човек споделя с погледа си, как се разменят погледи? Любов или какво отказваме да видим? Как човек изживява своя любим като огледало, може би за да се види отразен?
Всеки опит е нечия приказка – приказка с огледален характер. За човека, изгубил поглед от себе си или за човека, тръгнал към себе си и осъзнал, че в него се съдържа целият свят – всеки може да възприема себе си и като огледало. Но само когато сърцето стане чисто огледало, светът може да се отрази в него без изкривявания и човек може да срещне светлината на Духа. Оглеждайки се, може да разпознае Божествения образ в огледалото, което съдържа всички мислими и немислими отражения.
Отражението убягва на всички сетива освен на зрението. Колкото повече душата е способна да загърби думите, описващи преживяното, толкова повече тя се приближава до огледалото.
Това е художествен опит за отговор на тези въпроси чрез средствата на съвременното изкуство, като се разказва приказка с огледален характер.
Изложбата продължава до 11 януари 2009 г.