Художниците от Македония Горан Тричковски и Зоран Мише показват изложба си „Черно-бели идеи в Червената точка”, в която участва и скулптурът Николай Йотов. Изложбата може да бъде видяна до 22 март в галерия "Червената точка". Двамата са завършили Националната художествена Академия в София и остават да живеят тук. Разговаряме през смях за много сериозни неща – за творчеството, което храни душата, за черно-бялата графика и защо не обичат да обясняват творбите си.
Горан Тричковски е излагал свои творби в десетки изложби на територията на България и в родната си Македония. Участва със свои призведения в международни изложби в Австрия, Италия и Сърбия. През 2011 година печели наградата за млад автор на конкурса „Св. Св. Кирил и Методий“.
Зоран Мише има зад гърба си десетки изложби в България и не едно участие в международни арт издания – в Италия, Австрия, Турция, Швеция, Швейцария, и разбира се, в Македония. Два пъти е носител на наградата „Млад автор“ от националното годишно биенале на графиката.
Защо избрахте да рисувате в черно и бяло? Къде е цветът?
Зоран: С Горан отдавна работим само в този жанр в нашето общо студио. В черно-бялата графика е е най-голямата борба. Всъщност има цвят, но той е скрит вътре. Ако човек погледне по-задълбочено графиките, ще открие всички цветове.
Горан: Графиките ни са цветни по душа, носят цветността вътре в себе си. Идеите, всичко, което ни обкръжава и което сме избрали да пренесем върху хартията, е цветно. Така се постига дълбочина, вижда се цветът, без реално той да присъства върху хартията.
Творбите ви като че ли влизат в диалог?
Зоран: Те са различни, но си подходждат. Няма как – иначе нямаше да работим заедно. Приятелството ни е от преди 8 години, работим в едно ателие – с времето се получава естествен диалог. Допълваме се, без да се копираме. Досега сме участвали в изложби с по 1-2 творби в различни градове в страната. В София за първи път правим самостоятелна изложба. Благодарим на „Червената точка”, че дава шанс за изява на млади творци.
Колко нюанса на черното има във вашите творби?
Зоран: Зависи от възприемането на окото, но винаги търсим черно в черното. Дори само още един акцент, но той да се усеща.
Черното винаги ли е символ на негативното?
Зоран: За мен черното е символ на красивото. Както ви казах, в дадено черно може да има много емоция, може да бъде топло или студено.
Горан: Черният цвят винаги е модерен. Затова държим черно-бялата гама, за да сме модерни (смее се).
Как разбирате, че публиката е възприела творбите ви?
Горан: По усмивката на лицата им. Ако разглеждате графиките по-дълго време, може и да се замислите (смее се.). Когато ми задават странни въпроси, разбирам, че човек вижда картината по различен начин. Даже се учудвам, че аз не съм се сетил за това.
Зоран: Имаше много хора на откриването на изложбата. Всички показаха, че се радват на видят нашите графики, които са по-различни от класическата. Макар че са направени с класическата техника от времето на Рембранд, идеите са съвременни, с разчупен поглед върху нещата.
Горан: Трябва да слушаме публиката – тя какво иска, как ще възприеме творбите ни. Не може да правиш нещо и да мислиш, че си велик, а зрителят да мисли различно. Хубаво е, когато те възприемат и това, което си направил, си струва и е достойно да го изложиш някъде.
Налага ли се да обясявате творбите си?
Горан: (Смее се) Хората винаги задават интересни въпроси.
Зоран: Не е проблем да я обясня, но не обичам да го правя, защото така убивам загадката, давам на зрителя посока на гледане и мислене, а не го оставям сам да я намери.
По колко начина може да се възприеме дадена картина? Има ли верни и грешни интерпретации?
Зоран: Колкото хора – толкова и начини. Няма верни и грешни интерпретации. Смятам, че ако разкажеш картината, ти я убиваш. Като кажеш на някого твоята идея, той започва да я търси, а целта е да потърси своята идея. Най-добре е всеки да намери своята идея в дадена творба и начинът, по който той я чувства. Слагаме заглавия на творбите си, но те не са задължителни – за даден човек заглавието може да е банално и да възприема картината по друг начин.
Коя творба ви е била най-трудна? Има ли такава?
Горан: „Красавицата и звярът” – идеята беше лесната част, самата технология, цинкът ме затрудни. Не искаше да направи това, което аз искам, но накрая се подчини и се получиха едни от най-добрите ми работи. Графиката става с ръчен печат. Докато не го отпечатиш, не знаеш какво си направил. За нас моментът на изненадата е най-хубавият. Не е хартия да рисуваш и да гледаш как се получава.
Зоран: Вдъхновението е лесната част, макар че и то не идва винаги. По-трудна е техническата част: мислиш го по един начин, а излиза по друг. Примерно – черното не е достатъчно черно и продължаваш да се опитваш да стане още по-черно.
Накъде гледате след „Червената точка”?
Зоран: Всяка изложба означава край на даден етап от работата на художника. Продължаваме да творим. Трябва да натрупам 100 творби, за да избера 20 от тях и да ги покажа.
Какво ще пожелатете на читателите на Kafene.bg?
Зоран: Всеки човек да намира време да разгледа някаква изложба – няма значение каква. Да влезе в галерия, да влезе в света да художника, в главата му. Да си почине. Животът ни е натоварен, имаме нужда от почивка. Не всеки може да си я позволи, но има алтернативни начини: рисуването, посещението на изложба или други културни събития.
Горан: Препоръчвам им да рисуват. Така ще се откъснат от всекидневните проблеми. Не е задължително да е в черно и бяло (смее се), може и в цветно, както им харесва. Освен това ще разберат, че рисуването не е лесно. Ще видят колко е трудно да създадеш нещо. Тогава ще ценят повече това, което е сътворено – независимо дали става дума за изкуство или за пържени яйца.
Влизането в галерия не е ли като влизане в паралелна Вселена?
Горан: Да, абсолютно. Както Зоран каза, това е като влизане в главата на художника. Не е лесно и не всеки зрител може да го направи. Понякога хората гледат, но не виждат, защото бързат или мислят за нещо друго. Досегът с изкуството напълва душата ти.