Художникът Дамян Дамянов е автор на илюстрациите на детската книжка "Приказки колкото усмивка" от Джани Родари на издателство "Сиела". Сборникът съдържа 42 миниатюри и 4 дълги разказа – всичките неиздавани досега на български език. В това интервю поговорихме за работата по книгата и за световните тенденции в илюстрациите на книги и по-специално на детските илюстрации. Повече за самата книга прочете тук.
Разкажи ни как протече работата ти по новата книга на Джани Родари „Приказки колкото усмивка”?
За мен беше изключително удоволствие отново да се срещна с Джани Родари, тъй като с имаме отколешна връзка 🙂 Аз съм от поколението, за което ,,Приказки по телефона’’ беше култово издание. Вярвам, че и много деца след мен са израсли с тази книга, гениално илюстрирана от Бруно Монари. Неговите рисунки са характерни с това, че сякаш те канят да ги донарисуваш, приисква ти се да донадраскаш книгата. Може би тогава съм почнал да рисувам или да чета – не знам кое беше първото. Доста по-късно, в Художествената академия, част от дипломната ми работа също беше посветена на Джани Родари. Сега, 10 година по-късно, имах удоволствието да работя върху „Приказки колкото усмивка” – новото издание на българския пазар от издателство „Сиела”, което досега не е превеждано на български.
Само за деца ли е този сборник?
Не бих казал, че е само за деца. Много ми е трудно да определя възрастовата група, към която е адресирана книгата, но със сигурност тя ще
бъде интересна и забавна, както за малките, така и за техните родители и изобщо за всякакви читатели. Причината е, че много от приказките приличат на притчи с дълбока поука и послание, макар че са много леко поднесени.
Не е ли голямо предизвикателство да работиш върху книгата на такъв гигант като Джани Родари? Като добавим и предишните разкошни илюстрации, може би задачата ти е била още по-трудна! Как подходи към проекта?
Да, разбира се, приех работата като голямо предизвикателство и отговорност. Първо разгледах доста от нещата, които са правени върху Джани Родари, не само на българския пазар, а и на световно ниво. И тъй като може би съм се уморил донякъде от използването на графичен софтуер, след хилядите корици и илюстрации, които съм направил, реших да се върна много по-назад. Намерих темперни боички, които не бях отварял дълго време. Така се получи, че всичко в книгата нарисувах с четка и боя, а намесата на компютъра е съвсем минимална. Освен това не исках да илюстрирам буквално и без това толкова странните хрумки на самия Джани Родари. Исках чрез илюстрациите да усмихна по-широко читателя, като се опитах да внеса още нещо, което не е написано в текста. Може би ще забележите, че на много места илюстрацията дори няма много общо с текста.
Доволен ли си от резултата?
Да, доволен съм. Има неща, които смятам, че наистина се получиха. Смея да твърдя, че такъв тип илюстрации за Джани Родари досега не са правени.
Има ли някаква трайна световна тенденция в илюстрациите и в дизайна за завръщане към ръчното рисуване или комбиниране на техники?
Определено има тенденция към връщане на старите методи на илюстриране, тъй като вече с възможностите на компютъра и развитите технологии могат да се смесват различни техники. Илюстрацията може да се направи реална. Като започнем от моливите, боите, минем през графичен софтуер и стигнем до нещо, което може да се нареди, снима, апликира, колажира, превърне в обект, след това да бъде снимано, обработено на компютъра и в края на краищата да се превърне в илюстрация. На книжния пазар има насищена на илюстрацията с какви ли не примери, което води нещата към все по-голямо разгръщане и по-смели опити в детската илюстрация. Даже може да се забележи такава тенденция – от няколко години детската илюстрация вече не е това, което някога сме си представяли – много цветно, шарено и пъстро. Днес тя понякога е по-минорна като колорит или като композиция и форма. Илюстрациите постепенно се развиват и обогатяват, което е добре.
Като че ли в детското книгоиздаване у нас имаше голяма дупка, павеха се много компромиси с текстове, корици и илюстрации. В последните години пазарът отново показа, че трябва да сме по-взискателни към детските книги. Ти имаш ли афинитет да вървиш в тази посока? Защото наистина в България рядко се издават толкова красиво оформени и илюстрирани книги за деца, макар че напоследък ги има повече. Трудно ли беше да отделиш малко повече време на детската илюстрация?
В никакъв случай не беше трудно. Всъщност беше изключително удоволствие, макар че покрай другата останала работа тези илюстрации рисувах предимно нощем, в разтояние на малко повече от месец. Свиването на пазара диктува издаването на литература в България, особенно на детска. Детската литература е скъпа за издаване, защото много често тя не може без илюстрации, тъй като е предзнаначена за най-малките читатели или по-скоро за общуването между тях и родителите. Това налага по-висока цена на продукта. Даже има един такъв парадокс, че много често, особенно в последно време, българслкият пазар е залят с чужди издания, които са с илюстрации, които вече са излизали в десетки страни по целия свят и правата за тези илюстрации и текст излизат по-евтино, отколкото да се поръчат на български писател и художник.
Това не е ли ефектът на глобализация? Тя от една страна е нормална, но от друга страна не води ли до някакви компромиси с вкуса на хората, защото все пак изкуството има задача да помага във формирането на някаква естсетика?
Да, обаче вкусът е нещо, което се възпитава от най-ранна възраст. Пазарът е залят с какво ли не, но читателите са тези, които трябва да направят избор, защото нещата варират, като започнем от бизнес естетиката, която е толкова експанзивна, че няма как да не се оттървем от нея, харесва ни или не, и стигнем до илюстрации, които са тотален кич, но са много ценени от родители и деца.
Стигаме до въпроса – кокошката или яйцето? Дали пазарът трябва да отговаря на вкусовете и дали наистина читателят винаги може да направи правилния избор?
Най-важното в случая, според мен е, че има избор, което е белег на развитата цивилизация. В крайна сметка не можем да забраним нещо. Не можем да забраним чалгата във всичките й проявления в изкуството и живота. Аз смятам, че щом има избор, всичко е наред и човек сам решава към кое да посегне да чете и какво да гледа.
Какво ще кажеш на хората, които се чудят дали да си купят новата книга на Джани Родари „Приказки колкото усмивка”?
Препоръчвам ви да си купите тази книга и съм сигурен, че ако не в текста, то в илюстрациите можете да откриете нещо свое, макар че Джани Родари е автор, който винаги ще бъде актуален, ще бъде четен, ще бъде на върха на писателите за деца.