Неотдавна графикът и живописец Валентин Ангелов подреди самостоятелна изложба Рисунки в галерия "Ракурси". Това е същият онзи творец, който изненада арт средите със сватбената рокля на княгиня Калина,станала по-късно експонат на Националния исторически музей.
Валентин Ангелов е роден през 1961 г. в София. През 1987 г. завършва Националната художествена академия, специалност графично оформление.Работи в областта на графиката, рекламата, илюстрацията и живописта. Има над 20 изложби в България, Испания, Италия, Чехия, Германия, Унгария и Русия. Художник е на детски книги, на романи и на поетични сбирки за различни издателства. Работил е в периодичния печат като художествен редактор и има зад гърба си стотици карикатури.Преподавател е по рекламен дизайн и визуална комуникация в Българо-датски колеж, София.
Наричат Ви „Дизайнерът на Калина”. Това ласкае ли Ви или Ви дразни по-скоро?
Ами аз съм дизайнерът на роклята на Калина и няма нищо дразнещо в това. Ласкаещо-да,защото е една престижна поръчка, а пък и от друга страна има нещо различно и любопитно. Разбира се имаше дизайнери, които завиждаха. Това също е естествено,защото се оказа, че им откраднах черешката на тортата.
Какво Ви вдъхнови да създадете творбите от последната Ви изложба в галерия „Ракурси”?
Това лято седнах да правя рисунки и благодарение на галерия „Ракурси” ми бе предоставена възможността да ги подредя в самостоятелна изложба. Това наистина е ценно,защото по-рядко се правят изложби с рисунки, не знам защо. Те са по-скоро кухнята на художника и там са първите му впечатления, първите нахвърляния по белия лист, първите неща, които са му в главата. Също така може би не са толкова продаваеми. Като че ли купувачът трябва да е „по-висок” с по-голямо отношение към изобразителното изкуство.
Какъв тип хора се интересуват активно от изкуство и какви хора купуват картините Ви?
Надали е правено такова социологическо изследване. Има хора, които обичат изобразителното изкуство, без значение дали те ще са политици или бизнесмени. Но разбира се са предимно от тези среди, тъй като те са по-заможни и имат възможността да си позволят този лукс.
Ще издадете ли някоя по-известна личност, закупила Ваше произведение?
Не знам дали е нужно…Общо взето всякакви хора купуват и даже по-мило ми е, когато купуват хора, на които им е по-трудно да си го позволят, с повече усилия успяват да заделят пари за една картина. Тогава е много по-ценно.
Последните си две изложби подредихте със скулптора Петко Арнаудов. Какво е общото между вас, кое ви накара да работите съвместно?
Познаваме се отдавна, от Художествената гимназия и академия. Много добри приятели сме и сме на един акъл –от едно котило така да се каже.
Творите в много жанрове – живопис,графика, илюстрации, също така се занимавате с реклама. Кое от тези неща най обичате да правите?
Всичко ми е интересно, тъй като може би съм по-любопитен. Такъв тип съм и бързо ми омръзват еднообразните неща.Опитвам от всичко и като че ли това ме съхранява, позволява ми да бъда свеж отново ако се върна към предишното, примерно към живописта или след това към нещо рекламно,рисунка или илюстрация. Винаги е предизвикателство и това е хубавото. Не влизаш в шаблон, в едно русло,където правиш по инерция нещата.
Рекламата е една сравнително нова професия в България. Вие като преподавател какво съветвате Вашите студенти?
Трудно е да се дават съвети, защото студентите излизат в живота, отиват на улицата и започват да се борят с предизвикателствата. Има голяма доза късмет. Когато ти кацне птичето на рамото, трябва да си готов. Казвал съм им да бъдат по-креативни, да бъдат винаги нащрек, да работят върху себе си, за да имат по-богата обща култура. Ако имат чувство за хумор, още по-добре. То трудно се учи, но е от значение.
Илюстрирали сте детски книги, романи, поетични сбирки. Какви са наблюденията Ви – младите интересуват ли се от изкуство?
Ами лошото е,че не четат и не знам докъде ще достигне това. Още по-жалкото е,че книгата като такава да не кажа,че изчезва, но загуби много от своята популярност. Има един много особен чар в това още от малко дете да разлистваш хубава книга, да я заобичаш, да си закърмен с хубавите детски илюстрации. Това всичкото отваря очите,отваря те към света.
И все пак много млади хора четат книги в интернет. Какво мислите за тази форма на книгата?
Не казвам,че интернет е лошо нещо.Интернет е огромна комуникация, светът става едно село, все шаблони, които ги знаем всички. Лошото се състои в това, че младите четат не книги, а конспекти на книги. Четат орязани,съкратени и обезобразени варианти и то по вина на тези, които разпространяват съдържание по сайтовете. Или да дам един такъв пример: Едно е да видиш една картина, друго е човек, който е видял тази картина, да ти разкаже какво е видял. Каквото виждаш в интернет- това четеш, което не е хубаво.
В този смисъл, интернет подпомага изкуството или го ограбва?
Е,за това не знам. Изглежда има естествен път, който трябва да се измине. На моменти ще пречи,на моменти ще помага. Мисля,че с течение на времето хората ще се върнат към истинските ценности . Винаги е било и винаги ще бъде ценно това да имаш възможно по-голяма обща култура, да знаеш повече за света, да се интересуваш, да четеш, да си образован. Така или иначе това ще се цени винаги и това е нещото, което бута света.
Говори се,че художниците са странни птици и че трудно се говори с тях. Съгласен ли сте с това като представител на това съсловие?
Те не са длъжни да говорят, те говорят рисувайки. А ако може и да говори един художник, е само в негов плюс. За странни- не знам дали са странни. Особеното е в това,че това е самотна професия. В смисъл че ти си сам в ателието дълго време и много често си задаваш въпроси,съмняваш се, не си уверен в това на прав път ли си, успяваш ли. Изисква се много търпение и упоритост да можеш да изчакаш. Примерно да готвиш цяла година изложба и накрая на годината приятели, колеги, купувачи,ценители казват: Ами изложбата излезе слаба. И ето – това е една година, през която се съмняваш непрестанно. От тази гледна точка е трудно. Винаги има едно такова съмнение.
Какъв е човекът Валентин Ангелов? Как ще се опишете?
Красив, висок, рус със сини очи.
Кои са любимите Ви художници? От кого се вдъхновявате,някакви
влияния?
Много са художниците, от които човек може да се учи. Ето и в последната ми изложба има неща, които са реплики от античното изкуство или както казват(а в изобразителното изкуство още повече) – човек се учи докато е жив. Античността е една тема, с която отдавна ми се щеше да се захвана, тъй като винаги силно са ме впечатлявали античните гръцки вази и фигурки, които са просто изумителни. Една много изчистена линия, много особена естетика, което е странно за толкова векове преди нас.
Кои са фаворитите Ви в другите изкуства? Любими творци в областта на киното, литературата?
В последно време чета една страхотна книга на Кърт Вонегът– „Галапагос”. Наскоро си препрочетох сонетите на Шекспир в превод на Валери Петров и даже мисля да захвана някакви рисунки. Напоследък слушам джаз. Синът на композитора Ангел Заберски има един много хубав бенд и сега на Аполония в Созопол направи невероятен концерт. Малкият е много кадърен, много талантлив,страхотен просто. Милчо Левиев също направи в Банско много хубави неща.
Когато си почивам обичам да гледам каубойски филми, уестърни и наскоро си взех Tombstone. Страшен е! Класика в уестърна!
А какви са бъдещите Ви проекти? Правите изложби по цял свят. Предстои ли Ви в скоро време отново нещо такова?
Нека малко да почина първо. Трябва малко да се затворя в ателието и да помисля. Засега не планирам нищо конкретно.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Ами такова почти не ми остава, но когато се случи – събираме се с приятели и водим разговори за изкуство, такава ни е средата. А иначе обичам да посещавам хубави бирарии с хубава бира.