Една от българските винарни, които няма как да сбъркат ценителите е резултат от усиления труд и отдаденост на един баща и неговите синове, поели своята достойна мисия да възстановят семейната традиция след прекъсване от 50 г. Лозята са разположени върху слънчевите хълмове на Южен Сакар край с. Шишманово, Харманли. Тази мистична планина в Югоизточна България е един от най-добрите тероари в Европа за червени винени сортове. Всичко това, съчетано със старите „занаятчийски“ методи за производство, превръщат виното от питие в магия.
Шест години откакто сте във винарството, много или малко е това? Какво е основното, което научихте за тези години?
Няма еднозначен отговор. Ако трябва да се сравним с винопроизводители, съществуващи от столетия и предаващи занаята от поколение на поколение, все още сме бебе на месеци…От друга страна, през тези шест години ние трупахме знания и опит с шеметни темпове, допускайки и някои грешки. Носега вярваме, че вървим в правилната посока, доказват го и отзивите от клиентите ни. Научихме, че най-важното е да се доверяваме повече на себе си, на интуицията си, на земята си, на близките хора около себе си. И да поемаме рискове.
Казват, че виното е любов, важно ли е да има щипка любов, когато човек прави вино? Какъв вкус има едно вино, правено с любов?
Без любов не се получава нищо истинско. Без значение дали правиш вино, бъркаш коктейли в нощен бар или приготвяш сандвич на детето за училище. Правеното с любов вино носи специална енергия, то те кара дасе чувстваш по-щастлив.
Вашата изба е фамилна, какви преимущества носят малките фамилни производства пред големите промишлени?
Ние сме по-гъвкави, по-луди и си позволяваме да правим неща извън рамката, в по-малки партиди, извън наложените тенденции и масов вкус. Познаваме добре възможностите на тероара си и имаме смелостта да експериментираме – с диви дрожди, различни видове и обеми бъчви … И оставяме своя личен отпечатък върху всяко вино, защото контролираме процесите на всички нива.
Помагат ли си малките изби? Има ли дух на благородна конкуренция?
Не е толкова важно дали избата е малка или средна, или по-голяма. По-важното е до каква степен собствениците участват физически и концептуално в целия процес – от гледането на лозето до продажбата на виното на крайния клиент. Това е основен елемент от философията на независимите лозаро-винари и нашата избае сред основателите на Българска асоциация на независимите лозаро-винари. Европейската структура, в която БАНЛВ членува, обединява над 8 000 семейни изби и това е сила! Помагаме си сколегите от асоциацията на различни нива – от обмен на информация до общи инициативи, лобиране по проблеми на сектора на ниво Брюксел идр.В този смисъл да, има дух на благородна конкуренция, но както казва Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече!”
Какво трябва да се промени в държавната политика за да бъде подпомогнат виненият сектор?
Може би трябва държавната подкрепа да се разглежда не само по коя програма може да се получи субсидия, а по-скоро като подкрепа за излизане на външни пазари, за подпомагане на участия в изложения, за създаване на имидж на българското вино. Също така и промени в учебните програми на университетите, защото още продължава старата практика на разделяне на винарството от лозарството в университета, недостатъчните стажове на студентите във винарни.
От полза за всички ще бъде създаване на прозрачна среда за честна конкуренция. Всички сме виждали мега проекти във винарството, зад които стоят определени капитали, просъществуват няколко години, след това се провалят тихомълком поради своята грандоманщина и липсата на ясна концепция и фокус.
На винения мондиал в Брюксел българските вина спечелиха 109 медала, започна ли да намира свои трайни фенове българското вино извън границите на страната? Кои са нашите преки конкуренти на международните пазари?
Българските вина ще продължат да печелят медали и не само от този конкурс, а и от още по-престижни форуми. Но не медалите ще ни отворят международните пазари, а обединените, целенасочени и упорити усилия на всички винари, малки и големи. Единичните сделки на отделни изби на един пазар не носят цялостна добавена стойност за българското вино. Важно е да си изградим първо имиджа като държава, след това да акцентираме върху микрорайоните (Южен Сакар, Мелник, Родопска яка ….) и накрая идва ролята на отделния производител. За трайни успехи ще можем да говорим най-рано след 5 години, ако сме постоянни. На този етап преките ни конкуренти са производителите от Новия свят – Чили, Австралия, Южна Африка… Дано скоро се окажем преки конкуренти отново с А отбора – Франция, Италия, Испания.
С кои български сортове можем да сме интересни на любителите на виното в чужбина?
Всеки звучащ непознато и екзотично сорт в началото може да е интересен навън – рубин, мавруд, мелник, тамянка, димят … Но екзотиката не е достатъчна, интересът трябва да се задържи и виното да е наистина добро! С местните сортове трябва още години работа, като се започне от клонова селекция и се стигне до спецификите във винифицирането им. Те са чешити. А защо сира, каберне фран, каберне совиньон, мерло да са запазени само за Франция и Италия, при положение че дават такива отлични резултати в България?Темата е дълга…
Вие сте едни от малкото производители на старият български сорт Тамянка, как се насочихте към него?
Нашият район, около Харманли и Хасково, е един от типичните за Тамянка райони и тя беше естествен избор. Посадъчният ни материал е закупен от местен пепиниер и решихме да поемем риска само 10 декара, макар че отношението към сорта не е било много ласкаво след 70-те години … Тамянката е масово изкоренена в цяла България и на нейно място за засадени по-високо продуктивни сортове. Сега малко съжаляваме, че не сме засадили повече, но пък така имахме възможност да се концентрираме върху особеностите на сорта в отглеждането му и след това в правенето на виното. Има си тънкости:)
Какво смятате за винената култура на българския потребител? Има ли моди в консумацията на вино? Какви са последните тенденции?
Развитието на винената култура е процес, който ще отнеме още доста години… Модите се налагат от медиите, от големите търговци, но една по-малка и занаятчийска изба трябва да избере своя път, стилистика, верую и да го следва. И най-вече да е честна към тероара си и по-малко технологична. За всеки има място под слънцето и ако всички правят еднотипни вина, следвайки сляпо тенденциите, виненият свят ще стане много скучен. Да правиш по-различни неща от масово наложените и да ги предлагаш смело също е част от процеса на развитие на винената култура.
През последните години много производители в чужбина заложиха на биодинамичните вина, имат ли бъдеще те у нас?
И това не трябва да е самоцел, само защото е модерно. Биодинамиката е философия и е нужна първо вътрешна убеденост, че това е правилният път, после много познания и желание за експерименти, както и по-интуитивен подход от страна на лозарите. От колеги в чужбина, които прилагат биодинамичния подход, знаем колко положителни са резултатите и за земята, и за виното. Надяваме се този подход да намери своето място и в България, но това означава да се създаде едно общество от лозари, споделящи тази философия.
Лозята ви се намират в мистичната Сакар планина, какво е бъдещето на винения туризъм в България? Какво можем да предложим, което винените туристи няма да намерят никъде по света?
Бъдеще има, във всички винарски райони. Пловдив и Мелник са едни гърди напред, но с общите усилия на избите от Сакар се надяваме да ги догоним скоро.
Трябва да успеем да предложим правилно онази уникална комбинация от хубави вина, красива природа, автентични обичаи, вкусна и истинска местна храна, исторически забележителности и всичко това поднесено гостоприемно, лично, с емоция.