Писателката и поетеса Христина Панджаридис завършва журналистика. Има издадени два самостоятелни романа „Ничия“ и „Някъде другаде“(„Жанет 45”) и роман в съавторство с Димитър Стоянов „Ярост“ („Сиела”). Нейни стихове и разкази са преведени на руски, гръцки, македонски, английски и арабски език.
„В търсене на метафора“, на издателство „Авалон”, е първата й стихосбирка, съдържаща стихотворения и хайку. Има награди за хайку в Индия и Япония. Избрана е сред стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 и 2016 година.
Интервю на Ивет Лолова
„В търсене на метафора” си събрала заедно стихотворения и хайку. Конкретно в тази книга има ли тематично или друго взаимодействие между двата жанра?
Стихотворенията и хайку-то се събраха уж случайно. Не вярвам в случайности, казах го на шега. Книгата първо се „роди“, оформена от преводачката Анелия Велева-Фат. Досега под нейната талантлива ръка излязоха на френски доста мои неща. Тя подбра по нейн вкус и преведе на френски стихове и хайку. Аз „видях“ на файл как ще изглеждат поетичните ми моменти на два езика, които живот и здраве може да излязат във Франция.
Разкажи повече за книгата – в нея има остаряващо куче, една студена сянка, лунички, които отлитат с вятъра. Къде намираш образите, или те те намират и водиш ли си записки в „писателско тефтерче“?
В „Търсене на метафора“ има стихове и хайку, писани няколко години. И естествено в тях присъства живота ми с неговата рутина и разнообразие.
Винаги нося със себе си листа и химикалка и си записвам хрумките: стихове, изречения за разказ, върху който работя, дума, която ме е провокирала.
Кои са темите, които те вълнуват като творец и еднакви ли са те в прозата и поезията ти?
В стиховете емоциите и въпросите получават форма много по-бързо. Авторът също, ако е удовлетворен от написаното. За прозата се иска много повече работа и чакане. Но темите, които ме стряскат или възхищават са еднакво възможни за претворяване и в поезията и в прозата. Зависи от момента и нагласата ми.
Диана Петрова казва в свое ревю за „В търсене на метафора” за сайта „Аз чета”, че четенето на поезия за нея наподобява въздействието на музиката – ако си напрегнат, може да те успокои; ако си твърде минорен и бездействен, може да те вдъхнови.
Според теб поезията има ли лечебни сили?
Благодаря на Диана Петрова за прочита и написаното ревю за книгата ми! Да. Чета поезия и надвисналите облаци си отиват. Опитвам се да пиша стихове и чернилката преминава в златна вода. Резултатът от драскането ми по листа с молив не е важен, важно е, че негативната енергия е изтекла.
Живееш във Франция – на какво те научи животът там? Как промени погледа ти на творец?
Научи ме да не страдам от самотата си и да я приемам като шанс за избрания път. Не смятам, че нещо в мен се е променило съществено, освен нормалните възрастови изменения. Може би предимството е, че мога да сравнявам тук и там, там и тук.
Коя е голямата промяна в обществото, от която се нуждаем в наши дни?
От човечност и внимание един към друг. От време да се погледнем очи в очи. Дразня се да ме питат как съм и същевременно да гледат настрани. Когато срещна духовна щедрост и нелицемерна усмивка си казвам, че има, има надежда за този свят.
Кои са трите неща, които винаги те карат да се усмихнеш?
Изгревът с необятната си красота, мисълта за сина ми, кучетата, котетата, птиците, цветята и детските усмивки. Май станаха повече от три? Е, затова не се сдобих с добри оценки по математика.
В ТЪРСЕНЕ НА МЕТАФОРА
Христина Панджаридис
В търсене на метафора открих,
че на десет минути от нас
има парк
с двеста и осем рози
и мостче.
В търсене на метафора
в библиотеката попитах
къде е поезията.
В търсене на метафора
забравих за обяда
и децата откриха сладостта
на хляба и маслото.
В търсене на метафора
слязох на спирка,
където ме заговори мъж
с дълъг шлифер.
Приличаше на столетник,
на луд,
на избягал от гробище.
„Пролетта е стара мома!“,
ми каза
и спря едно такси.
В търсене на метафора.