Хатидже Аптраманова е главен учител (преподава биология и химия) и медиатор в ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с. Ябланово, община Котел. Разговарям с нея за образованието, връзката "семейство-училище-общество", обезлюдяването на селата, изучаването на майчин език в училище и за новия закон за образованието.
Като дългогодишен учител с над двадесетгодишен учителски стаж споделете, къде се намира българското образование в сравнение с европейското и световното ниво?
Българското образование, винаги е било на европейско и световно ниво, доказателство за това са международните успехи на нашите ученици. Проблемът е, че българският учител няма самочувствие поради наслоени през годините на прехода негативизми. Аз учих по време на комунистическия режим, тогава се казваше, че за да не работиш, трябва да учиш и всеки се стремеше да завърши добро образование. Това криво разбиране на образованието доведе до редица проблеми, които ясно се откроиха през годините на прехода, когато се видя, че не е нужно да учиш, за да печелиш пари. Българското образование, българският учител бяха принизени до най-ниското стъпало на обществото. Имаше време, когато си мислех, че всички заедно колабираме в едно побъркало се общество и отворилата се кутия на Пандора ще ни погълне. Слава богу, тези времена отминаха и макар, и с много бавни стъпки, започнахме да вървим напред и новият закон е една от тези стъпки. Все още не мога да кажа дали е добър, по-добър или лош. Трябва да минат поне няколко учебни години, през които да имаме база за сравнение, да усетим на практика доколко той е приложим и в кой момент можем да забуксуваме. Но факт е, че сега ни е много трудно. Имам усещането, че в момента новия закон не ни посочва ясни нормативни правила, а ни поглъща в лабиринт, от който всеки сам се мъчи да се измъкне по някакъв начин.
Какво имам предвид? Първо, първи и пети клас учат по нова програма, но със стари учебници, седми клас завършват основно образование, трябва да наваксат учебен материал, който ще се учи като задължителноизбираем и свободноизбираем учебен предмет, т.е. познатите ни часове като ЗИП и СИП. Второ, според закона 2,3 и 4 класове нямат количествени оценки, а само качествени, но после се оказа, че ще имат количествени оценки, а качествените оценки са само за сегашните първокласници. Това поетапно въвеждане на закона ни затруднява и обърква изключително много.
Трябва да се сменят всички заповеди, нормативни документи в съответното училище, а това е изключително трудоемка дейност. Законодателят е помислил за ученика, но не е помислил достатъчно за учителя и ръководството на училището, затрупани сме с много задачи, трябва да приложим на практика закона (само с четене не става), в един момент се оказва, че законът казва едно, а последвалият нормативен документ съвсем друго, а всяка нова заповед е предпоследна и винаги може да се окаже, че изключва или тълкува по-различен начин предходната. И така, всеки момент очакваме нови заповеди или правила, изключващи предходните такива. А ние работим с деца, ученици, трябва да сме максимално ангажирани само с учениците си, а не да се лутаме сред точки и алинеи. Тази учебна година е една от най-трудните в моята кариера.
Кои са основните нови моменти в новия закон?
Един от най-важните моменти е, че най-после образованието е дефинирано като национален приоритет. Законодателят е помислил и е дал подкрепата си за процеса на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете в детската градина и на всеки ученик. Насочил е усилията си към премахване на пречките пред ученето, дава зелена светлина за създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността. Друг важен момент, който силно ще повлияе не само върху развитието на ученика, но и върху обществото като цяло, е въвеждането на нова образователна структура, а именно основна образователна степен с два етапа: начален I-IV клас и прогимназиален V-VIIклас, средна степен с два етапа: гимназиален етап VIII-X клас и втори гимназиален етап XI и XIIклас.
Създават се нови институции в системата: Обединено училище; Национални и иновативни училища; Средищни и защитени детски градини; Център за подкрепа на личностното развитие и Център за специална образователна подкрепа. Уредена е по-голяма гъвкавост и свобода на учебните програми, уредено е валидирането на компетентности, оптимизира се системата за оценяване на учениците, създават се центрове за подкрепа на личностното развитие, създадена е модерна уредба на квалификацията и кариерното израстване на учителите, предвидени са и нови правила за контрол на качеството на управлението на образователните институции.
Как тези нови моменти ще рефлектират върху училищата в малките населени места? Няма ли да се създаде предпоставка за закриването им? Как ще учат децата, които живеят в труднодостъпни селища?
Общоизвестен факт е, че след закриването на училището в дадено населено място, селището се обезлюдява. С огромна мъка гледам празни училищни сгради. Живея и работя в родното си село, за щастие засега оцеляваме, но с всяка измината година осъзнаваме, че ще ни бъде още по-трудно. Работим на принципа „парите следват ученика“, ние и всички подобни на нас училища, следим стриктно всеки един постъпил лев и в същото време трябва да се съобразяваме с новото в образованието – въвеждането на информационните технологии в часовете ни например, а техниката струва пари. Законодателят трябва да обърне по-специално внимание на по-малките училища, но не да взима от по-големите училища и да дава на по-малките, както е сега, а парите да бъдат пренасочвани от други места.
Пътуващият ученик по принцип е труден ученик, защото част от времето за самоподготовка и отдих минава в пътуване. Държавата трябва да налага по-строг контрол върху организирането на превозването им, но строгият контрол не означава усложняване на правилата за даденото училище, напротив, строги, но по-лесно приложими правила.
Често се дискутира въпросът за изучаване на майчин език. Вие работите в училище, в което всички ученици са билингви. Трябва ли да има часове по майчин език? Новият закон дава ли възможност за интеграцията на децата от етносите? Ще съумее ли българското образование трайно да привлече всички деца?
Има една китайска поговорка, според която за възпитанието на едно дете е нужно цяло село. Много точно казано, според мен, защото училището като институция учи и възпитава по един начин, семейството, махалата или квартала, селището по живеене, по друг начин. Когато има синхрон между училище, семейство и общество нещата се случват, но когато връзката някъде се е скъсала се поражда проблем и то огромен.
Аз принадлежа към турския етнос в България и в моето семейство, в моето село връзката: "училище-семейство-общество" винаги е била в синхрон, поради това никога не сме имали проблем с ученици и родители, напротив можем да се похвалим с много успешни ученици, които като завършат при нас основното си образование, успешно и пълноценно се реализират в други учебни заведения, и никога не сме имали проблем с интеграцията. Ние винаги сме били част от българското общество, български граждани сме, работим за родината си и си знаем правата и задълженията.
На противниците за изучаването на турски език като майчин език ще предложа да разгърнат учебниците по турски език и да видят, че учениците, изучаващи майчин турски език в българско училище, изучават преведени творбите на български автори, които са залегнали в програмата по литература. Има едно основно правило сред езиковедите: език се учи на основата на отлично овладян майчин или роден език. В България се оказва, че етносите не владеят добре майчиния си език (по-скоро говорят на местен диалект смесен с български думи), не владеят и родния български език. Така на базата на два неовладени и на практика едва ли не чужди езика, се изучава и трети западен език, най-често английски. Де факто нашите ученици изучават три чужди езика едновременно, без да имат за база нито един език, защото диалектът като такъв напълно се игнорира. Всеки учител, без значение по какво преподава, в часовете си отделя време за речникова дейност, а именно обяснява непознатите думи. Това е изключително трудно!
Часовете по майчин език са ни крайно необходими, за да можем да изградим лингвистична база, на основата на която да се изучи родния език, а вече след това да имаме база за изучаване на друг чужд език. Крайно негативно е политизирането на този проблем. Ако искаме да имаме напълно интегрирани малцинствени групи в България, то трябва да обърнем специално внимание на техните емоционални нужди, а не да си мислим, че като им дадем пари, те ще се интегрират.
Колкото до това дали новият закон ще съумее да привлече всички деца в училище, мисля че за разрешаването на този проблем трябва най-напред да направим най-точния и пълен анализ на проблема, а не да търсим козметични решения, да наливаме пари и да чакаме проблемите от само себе си да се разрешат. Проблемът не е само на образованието, а е на цялото ни общество, виновни сме всички, а държавата е и морален длъжник на българския учител.