Интервю с Хари Ешкенази – ръководител на проекта Фортисимо в клас, поставил си за цел да запознае децата с класическата музика. Проектът тече вече за втора година. Провежда се в 17 училища, обхваща над 1500 деца.
Има много таланти у нас – и музикални, и певчески. Но по често те избират изобщо да не работят в България?
Тук има една прослойка, която смазва всичко, за голямо съжаление. Докато тя не се махне – нищо добро не ни чака. Не стига, че нищо не прави, а се стараеш да пречиш по всякакъв начин на тези, които искат да правят нещо. Специално за музиката това въобще не мога да го разбера. Ако е в друга област, конкуренция, производство – разбирам. Но ние сме хора на изкуството. Трябва да си помагаме …
Не е ли именно това един от начините – да излезете? Затворени само в залите – вашето изкуство става много елитарно.
Да, точно това се опитваме да правим. Аз съм и един от организаторите на фестивала Фортисимо фест. Това е идеята ни – да излезем навън, да излезем на площада и да доближим малко повече класическата музика до хората, по един или друг начин. Надявам се да успяваме.
Как може да се издържа вашето изкуство, без да се комерсиализира прекалено много? Държавата ли трябва да помага повече? Какъв е пътят?
Ние тук вървяхме по един път – държавата абсолютно винаги заставаше зад нас, 100 процентово, а такова нещо няма никъде по света. Оркестрите как се издържат? 1/3 се издържат от държавата, 1/3 от фондации и частни дарители и 1/3 от продажбата на билети. При нас тези 2/3-ти – частните дарители, фондациите и продажбите на билети – това го нямаше до сега. Сега вече, когато влязохме с делегираните бюджети ще се наложи да стане така.
И класическата музика е по-малко слушана и много слушана. Човек за да може да слуша Шнитке, преди това трябва да мине през Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Бородин и тогава може да слуша Шнитке. Не можеш да го предложиш на човек, който няма да я разбере. Ние трябва да извървим този път до хората. Първо трябва да ги научим да слушат Чайковски, който е много добър композитор. После Шостакович …
Ние трябва да си обучаваме публиката, всъщност. Получи се в България една дупка от 20 години. Винаги гледам първо себе си, да видя какво аз съм сбъркал. И мисля, че ние, като музиканти, имаме много грешки също. Наистина се капсулирахме.
София не е ли малко бедна откъм места за вашето изкуство?
Това е моята мечта, всъщност – в София да направим още една музикална зала. Само зала България, както се видя, и какви страсти се разиграха около нея… не е достатъчна. А това е единствената акустична зала в София.
Тези концерти, които ги правим с Филхармонията, ами тя залата е полупразна. И аз естествено си задавам въпроса – за какво да правим нова зала, след като не можем да си напълним тази зала? Нека се има предвид, че вече субсидията за 1 билет е 70 лева! За един продаден билет от Министерство на Културата ние получаваме 70 лева! Това е най-голямата субсидия, която има в България. Всъщност Министерството на Културата се държи много добре с нас. Такова нещо няма никъде по света. Ето, държавата милее за изкуството – тя дава най-големите субсидии. Само че не е само това…
Залите стават все по-пълни, напоследък. Дали има и деца, млади хора?
За съжаление този проект най-рано след пет години ще покаже дали сме си свършили добре работата. Засега положението знаете какво е …
И все пак – театрите постепенно се напълват, операта е пълна…?
Да, операта е пълна. Надявам се и при нас…
Получаваме много хубави отзиви от Фортисимо в клас – и от учители, и от ученици. Децата чакат с нетърпение всеки час, посрещат ни от коридора и е цяло събитие всеки час.
Нещо оптимистично за край?
Надяваме се тази година пак да направим Фортисимо Фест. Надявам се пак да доведем много голяма цигулкова звезда, която обаче още е рано да анонсирам. Фортисимо в клас предстои да се развива, надявам се повече.
Още по темата: