Харесвам София. Обожавам да живея в големия град, да имам съседи, да се срещам с много хора, да потъвам в тълпата. Аз съм градско момиче, също като Илияна Делева, авторка на поетичната книга „Сто лични”, издателство „Скалино”, която излезе преди дни.
Книгата е джобен формат. Удобна за носене. В почивен ден бих я сложила в чантата си и бих се разхождала по столичните улици в търсене на обектите от стихове.
Макар че и без да ги търся, ги разпознах още при първото четене – познавам София като петте пръстта на ръката си. Това е градът, често покрит със смог, със задръстени от коли улици, с шумните тълпи, с прахоляка, с ревящите ауспуси, но и с парковете, тихите пейки, самотните спирки, на които чакат само некролозите, на плюещите тротоарни плочки, на МОЛ-овете, на просяците и на бездомните кучета.
Това е градът на сутрешните хора, на залезите, на 4-те сезона, на дъжда, на слънцето, на тъгата, на радостта.
Приемам стиховете в „Сто лични” като парченца от цветна мозайка, която рисува лицето на столицата ни. Не на Света София, а на нашата София – ежедневна и празнична, прашна и ярка, уморена и усмихната. Всеки ден тя е различна като хората, които живеем в нея. Всеки ден тя е еднаква, човечна, наша.
Със „Сто лични” Илияна Делева дава своя принос към описването и преживяването на нашия град чрез езика на поезията. Веднага се сещам за още няколко стихотворения, посветени на София, които неотдавна четох – от Александър Шурбанов и друго – от англичанина Том Филипс, който скоро ще заживее в София. И двете книги са на издателство „Скалино”, 2016 г.
Това е София – сутрин чака да я посрещнем с „Добро утро”, вечер да я изпратим. Денем да я хванем за ръка и да вървим заедно в живота. Открийте я и вие в „Сто лични”.
Приключвам с едно от любимите ми стихотворения:
Сутрешни хора
С палта.
Без лица.
Бързащи хора.
С премръзнали длани.
Търсещи.
Тичащи.
На тебе приличат.
Прочетете още:
5 кулинарни хайку от Илияна Делева