Това е част от японска хайку поезия, посветена на жертвите на атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаги през 6 август 1945 г. Стиховете са представени в изложба по случай Деня на милосърдието в Национален музей "Земята и хората". Може да видите експозицията само днес, 6 август 2009 г.
Над Хирошима
ни луна, ни звезди,
а земята – страшно твърда.
Санки Саито
* * *
Напукани нокти,
атомният прах
е паднал с трясък.
Какио Томидзава
* * *
Горещо слънце,
траурен венец,
пълен с гнило дихание.
Тамики Хара
* * *
Никога атомна бомба,
квадратни стъпки на октоподи
дробят скалите.
Тоота Канеко
* * *
Радиоактивни сме
от спомена за атомната бобма
в оня ден.
Хакусен Ватанабе
Вижте още:
Хирошима – камъкът знае, хората помнят