На 23.01.2008 г. от 18.00 ч. в галерията на ЧЦ (ул. “Раковски”100) се открива изложбата на чешката фотографка Вера Стухелова – "Лично пространство". Изложбата обхваща подбор фотографии от шест цикъла на авторката: “Писма” (2004-2007), “Фото илюстрации” (2004-2007), “Интимност” (2005-2007), “Сън” (2005), “Лично пространство” (2003), “Жени” (2005-2006).
Ето как определя работата си Вера Стухелова:
“Писма”, фотографии – печат върху платно, 2003-2004 г.
Инспирирана бях от писмата, които в миналото съм получила от приятели, родители, от най-близките си хора. Общото във всички писма е това, че разказват за баналните, ежедневно случващи се неща, каквито са проблемите в живота, грижите, радостта. Но именно благодарение на тях чувстваме всекидневния обикновен живот. В днешно време написаното на ръка писмо е рядкост, архаизъм. Хората вече си изпращат есемеси и имейли. Преди, когато се получеше писмо, то беше оригинал. От ръкописа се чувстваше настроение, емоция, отношението на подателя към адресата. Именно с това ме заинтригуваха тези писма. Опитвам се да изразя емоцията, настроението, чувствата, които изпитва човек, когато държи в ръцете си парченце от миналото. Минало, което е позабравено и разпиляно. Останали са само парченца от спомените – фрагменти от ръкописа.
“Фото илюстрации”; цикъл “Очи”, цикъл “Южна Чехия”, фотографии, 2004-2007г.
Наред със свободно творчество, авторката прави и фото илюстрации за поезия и проза. Работи съвместно с издания като “Literární noviny“, „Host“, „Tvar“ и „Babylón“, където са публикувани нейни фотографии. Изготвя фотосите към календари с теми от Южночешкия край. В тези творби тя преплита лирическия възглед с автентичните места и събития. Стреми се да открие красотата и привлекателността в простите, обикновените неща.
Уплътнява своеобразно си поетично виждане за реалността. Освен при избора от мотиви и теми, авторката с еднакво старание обръща внимание на фотографията като такава. Постоянно търси хармония в цветовете, начини на композиране, комбинации и варианти при работа със светлината. Фото илюстрациите на Стухелова скриват в себе си необичайно тиха хармония, дълбочина от изповед или тайнство.
“Интимност”, фотографии, 2005 – 2007 г.
Творбите с теми като интимност и лична биография ни убеждават, че и нашият живот е еднакво интересен и достоен за показ. Това, че подхождаме като наблюдатели на чуждата ежедневна интимност разширява границите на стойностните за нашето внимание неща, нещата които могат да станат проект за художествено произведение. В тази тема интересното е това, че чрез творбата ние интензивно възприемаме личността на автора. Изкуството зависи от себепознаването, но в повечето случаи стига и по-далеч – към сътворяването на мита за себе си.
Показателно е, че тази тема интересува най-вече жените и желанието им да изповядат личните си истории, да покажат образи от личния си живот. Желание, което е разбираемо, свързано е с еманципацията и с дефицита от истории разказани на женски език.
Интимността почти винаги се възприема в пряка зависимост с откровенията при изповедта и затова най-често избора е фотографията, или друг технически образ, напр. видеото. Чрез технически създадените с апарат образи стигаме до заключението, че те са по-истински от образите, които са сътворени от ръката на автора – графика, живопис…
“Истинността” им е до някаква степен илюзия. Парадоксът на техническите образи е това, че дори да показват отражение от реалността (насочват ни към реалната същност на нещата и в повечето случаи имат отношение към действителността) винаги се влияят от автора. Манипулират, т.е. авторът може да си служи с тях по различен начин, да ги преобразява така, че да показва своята позиция и идеи. В това свръх доверие към техническите образи се отваря простор за работа със собствена история, с лична интимна случка. Съзнателното претворяване на собствената идентичност ни позволява да разказваме нови истории, да споделяме същности.
Манипулираният автопортрет няма по-малка изповядваща стойност за автора от истинския автопортрет. Дори напротив, ако не сме обвързани да ограничаваме своето собствено съществуване щяхме по-свободно да изразяваме своята същност, своите желания, мечти, щяхме по-свободно да разкрием идентичността си.
Чрез тези творби Стухелова – чиято тема е субективната изповед, споделената лична преценка, изживявания и отношение към реалността – показва своя начин на виждане и лична имагинация. Разказва лична история и навлиза в отношенията към света на реалностите на другите автори, занимаващи се с тази тема.
“Сън”, ситопечат върху платно, 2005 г.
Недействителна история за промяната на жената, “филм” създаден от единични кадри – запис на съня. Случващото се е игра със собствената идентичност. Отделните образи, като че ли отклоняват вниманието ни от околния свят и го насочват към някакво идеално пространство, към безвремие. Сугестивните, обработени и сюрреалистични щампи възникват на базата на изцяло конкретни изживявания на авторката по време на нощните и сънища. За да се провокира въображението на зрителя отделните образи са обгърнати с тайнство. Творбата залага на претворяването, на манипулациите на дигиталната фотография, която впоследствие е обработена със ситопечатна техника върху платно. В работите си Стухелова показва не само оригинални хрумвания и фотографски анахронизъм, но най-вече суверенността на художника или графика, който рисува гледайки с чернобели очи.
“Лично пространство”, (дипломна работа на авторката в Академията за изящни изкуства), фотографии 2003 г.
Темата в тези творби е взаимообвързването на самата мен със света. Стремеж да опиша чувствата впили се в тялото и душата на околния материален свят, тайните и вълнуващи отношения между вътрешните и външните пространства на нашето битие. Наблягам на интимността в този свят, който е толкова нараним и крехък. Става въпрос за автопортрет, към който са добавени портретите на предмети, отношенията и средата.
Реших да използвам детайлен, много точен начин за наблюдение. За тази цел си послужих с дигиталната фотография – максимално точна и контрастна тя позволява механично да се снемат и запаметят образите от света като отпечатък в дигитална памет. Фотоапаратът се приближава възможно най-близко до обектите, изучава ги и ги разглежда до най-малка подробност. Сякаш искаме да се снабдим с тези предмети и лица, сякаш ги описваме, за да можем по-точно да ги определим и прибавим към чувства и символи. В моята работа символиката е много важна. Всяка фотография скрива някакъв по-дълбок смисъл, който трябва да предусетим. В пропорциите и композициите от предмети чувстваме архeтипни форми – тяло, майка, двойка, очи, ръце, животно…Всичко това има за нас някакъв определен смисъл, всеки от нас може да се идентифицира с тези обекти, да има емоционално отношение, да ги тълкува, да освободи собствените си представи. Бих искала да събудя в зрителя спомените му, представите му, търсенето и откриването на света, изследването на живота, търсенето на чувства към собственото му тяло.
Ограничавайки се с черно-бялото акцентирах върху тази символика. Изключих цветността, защото би привличала вниманието към конкретен предмет и лице. Целта ми беше, това лице или предмет – общовалидно и вечно, да скрие в себе си всички лица и предмети от този вид.
“Жени”, фотографии-ситопечат върху платно, 2005-2006 г.
В цикъла “Жени” (2005-2006) работих върху собствената си промяна. Проектът е продължение на моя по-стара творба “Не на собствен гръб” и на видео филма “Спомени” от 2001 г. Във филма “Спомени” за първи път започнах да работя на принципа на навлизане в показването на статичния и подвижен образ и заснемането му като видео или фотография. Темата на “Спомени” е обвързването на спомена от миналото със съвременния момент. Прожектирах осем милиметрови филми от семейния архив върху своето лице и тяло и по този начин противопоставих образа си от детството с образа на лице на вече зряла жена.
През 2004 г започнах да работя върху проекта “Не на собствен гръб”, който прекрачи границата на темата за чисто лична история и случка. Исках да визуализирам въпроси като: Как възприемаме събитията и проблемите, които ни предоставя медията? Съпричастни ли сме със света? Възможно ли е да съпреживяваме историите представени ни от медиите, които са превърнати в съкратен безчувствен воайорски клип? Масмедията само ни информира. Възприемаме събитията като новини, виждаме и чуваме емоции, така както ги описват коментаторите. Могат ли медиите да ни ангажират при положение, че не сме преживяли събитието на собствен гръб? Емоционално важни ли са за нас тези големи, но все пак отдалечени от нас събития? Или се отразяват в нас като прожектиран образ? Каква следа ще остане, когато образът загасне и изчезне?
Проектът “Жени” се отнася както към проблеми за съчувствие и съпреживяване, така и към темата за автопортрета. В този проект избирам жени от исторически картини, които в момента на изобразяването изживяват някаква важна, драматична ситуация, или просто гледат зрителя, напомняйки му за своето собствено съществуване. Физически встъпвам в картината и се променям чрез картината, “смесвам” се с подобието на другата жена в едно цяло от две тела и лица. В последствие възниква ново същество, което носи в себе си чертите и на двете ни. В проекта става въпрос за вживяването в съдбата на другата жена. Встъпването в нейното пространство е акт на съчувствие, стремеж за някакъв начин на мислено докосване и обвързване.
Този процес, който носи в себе си елементи на личен пърформанс, макар да е резултат от фотографско заснемане, е по-лесен и по-първичен с несъвършенството си, за разлика от компютърните промени. В същото време в него има нещо магично и ритуално.
Лицето ми се появява във всяка картина и фотография. Представям си, че съм се преместила във времето и пространството. Въображаемо съм влязла в друга епоха, в други събития. Символичното навлизане в картините може да се обясни с дългогодишният ми интерес свързан с пребиваването и смъртта на човека тук на земята. Интересуват ме въпросите за това кои всъщност сме ние и накъде отиваме. Опитвам се посредством визуални експерименти със собствената идентичност да уловя ролята на индивида в рамките на историческата ситуация. Тази игра съдържа редица по-общи въпроси, които са не само от областта на етиката, но са насочени най-вече към феномена на образа (изобразяването). Изобразяването (фотография и картина) за мен е отворена система, върху която мога да работя в продължение на години и по този начин постоянно да я актуализирам.
Изложбата ще продължи до 27.02.2008 г.
www.czechcentres.cz/sofia, www.ceskicentar.cz