На 23 април, събота, от 10:00 ч. във Варна, в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков", отдел "Изкуство" ще се състои прожекцията на филма "Трансилвания", предшествана от лекция от Елица Матеева. Входът, както винаги е безплатен.
Форматът е добре познат на варненци – в т.н. кинолектории театралният критик и режисьор Елица Матеева – модератор и водещ, която представя интересна и професионална информация за любителите на седмото изкуство.
* * *
Сред кино изследователите на страстните музикални ритми и етноси попада и алжирският режисьор с ромски корени Тони Гатлиф, който заедно с режисьори от ранга на Емир Кустурица, Карлос Саура посвещава голяма част от тврочеството си на теми, свързани с личната биография, характерни ритуали и обичаи.
Тази събота зрителите ще имат възможност да се запознаят с биографията на режисьора, както и да усетят умението му да разказва истории, проследяващи местните нрави във филма му „Трансилвания“ 2006 – в главните роли са италианската актриса Азия Арженто и турския актьор Бирол Юнел.
Кой е Тони Гатлиф? Френски кинорежисьор, роден на 10 септември 1948 година в Алжир, със смесен произход и с рождено име Мишел Дахмани. Благодарение насвояспецифичен произход, режисьорът открива вдъхновение за творбите си.
С особено развита чувствителност за маргинализираните хора, през 1985 Гатлиф снима „Отправна точка: улицата“, а след него – „Не плачи, моя любов“ (1988), с Фани Ардан в главната роля, в който разказва историята на една драматична страст между тийнейджър, израснал с магията на киното, и филмова звезда. През 1990 режисира „Гаспар и Робизон“, след което посвещава няколко години на първия прочул го навсякъде филм „Латчо дром“ (1993).Този документален филм, дълъг колкото игрален, се вглежда в ромската култура по целия свят чрез темата за ромската музика и танц. За него всички критици пишат, че е от филмите, които непременно трябва да се гледат и които не би било лошо всеки да има в собствената си видеотека.
Голямата сполука на режисьора Тони Гатлиф фактически е в представянето без никакъв диалог на една впечатляваща антология на ромската музика и танц от десетките земи, през които ромите са преминали в хилядолетната си история – Индия, Египет, Турция, Румъния, Унгария, Словакия, Франция и Испания.Година по-късно Гатлиф пренася на екрана света на писателя Льо Клезио в „Свят“ (1994). А „Гаджо дило“ от 1997 вече завинаги го нарежда сред радващите се на световно признание съвременни кинорежисьори с необикновения разказ за един млад французин, Стефан (Ромен Дюрис), който тръгва да търси в Румъния голяма ромска певица, записана някога от баща му.След този филм Гатлиф прави още три; потвърждаващи класата му – „Роден съм от щъркел“ (1999), „Венго“ (2000) и „Суинг“ (2002).
За неговия филм „Гаджо дило“ пишат в:
New York Times, Анита Гейтс: „… великолепен като визия, пълен с живи герои, със стоплящи сърцето сцени и деликатен хумор“.
Тони Гатлиф има и други дарби – на писател, сам пише сценариите за филмите си; на актьор, канен и от други френски режисьори („Лулу”, „Алдо”, „Гняв в юмруците”, „Агресията” и др.); на композитор на 5 от своите филми, на продуцент и т.н.
Тони Гатлиф продължава да обикаля из Европа, снимайки любимия си етнос в разни пози от "Таборът отива към небето". След "Гаджо Дило" и "Изгнаници"-2004 той доразвива темите си в "Трансилвания". Както заглавието подсказва, действието се развива в румънската провинция, известна на света с град Дракула. Няма да видим обаче никакви вампири, менюто е типичното за Гатлиф – песни, страсти, чергарски живот, малко и понякога напълно излишен диалог, пъстри фусти и природни прелести.
„Трансилвания“ е роуд муви, понякога страшно, но винаги изпъстрено с невероятни приключения и неочаквани обрати. Придружена от своята приятелка Мари и преводачката Луминица, Зингарина (Азия Ардженто) оставя дома си във Франция и тръгва по бедните улици на Трансилвания, за да търси мъжа, в когото е влюбена. Когато разбира, че той не желае повече да я вижда, любовта й я довежда до безумие и тя потегля в произволна посока, като потъва във водовъртеж от страсти, песни, танци и насилие.
Награди и номинации: Международен филмов фестивал Гент 2006 (Белгия) – награда „Жорж Делеру” и номинация за Гран При.