Филип Лхамсурен е пътешественик-откривател с българо-монголски произход. Познат е на мнозина с екстремните си пътешествия в монголските степи и до Памир с колело. Участник е и в „Сървайвър”. Автор е на 2 книги „Душата на човека” ("Хеликон" и „Забравените пътища” (Издателство „Вакон”, 2012 г, в която описва пътешествието си от 10 000 км с колело между Родопите и Памир.)
Той планира експедицията си сам, само с помощта на неколцина приятели. Няма бюджет, негови спонсори са Vivacom, които му дават сателитен телефон и част от средствата за пътуването, застрахователно дружество „Армеец”, предоставяйки му застрахователна полица при максимално завишен риск, Sony, които му осигуряват видеокамера, а Leader му подаряват велосипед.
Eто какви въпроси му зададоха журналистите на състоялата се тази седмица пресконференция по повод предстоящата му експедиция през Амазония – известна с тропическите си бури, пиратски набези, диви животни и отровни растения.
Какъв е маршрутът на експедицията?
За 5-6 месеца ще измина включващ около 1 500 км. по суша и над 6 000 км. по вода. Тръгвам от Еквадор, столицата Кито, най-западната част от брега на Тихия океан. Идеята е да тичам 200 км до Кито, откъдето ще продължа с колело. Може да се случи така, че да не тичам, а да мина целият маршрут с колело. Всичко ще разбера на място. Ще стигна до подножието на Андите и ще продължа с катерене свободен стил до най-високият връх на Екватора – Каямбе. После ще се спусна към Амазонка по нейния приток Рио Напо с надуваема лодка, която впоследствие ще заменя с пирога (местна индианска лодка). Аз не само ще пътувам, аз ще живея там от 5 до 6 месеца и се надявам да се сработя с тази среда. Моето оръжение е моята пълноценност. Единствената ми комуникация ще бъде сателитния телефон. Ще пътувам сам, с минимален багаж. Проектът е сложен, защото подобни инициативи се правят от голям екип, който пътува заедно, чака и подмага на място основният човек. Това ще бъде една от любимите ми експедиции, защото през повечето време ще бъда гол. Планирам тръгване в началото на април. Жив и здрав, ще се върна след 6 месеца.
Защо избра точно този маршрут?
Защото го има, див е. Не защото е труден, но просто от лесните неща не получаваш уроци. Джунглата винаги ми е била любима, още от детските книги. Сега имам възможност да поживея в нея.
Как ще се храниш?
Предимно с риба и дивеч от тропическата гора. Ловът става не с пушка, а с примка. Основно менюто ми ще се състои от брашно, захар, кафе, сол.
Какви опасности очакваш?
Опасностите ще дойдат най-вече от хората, колкото и парадоксално да звучи. Във всичките ми експедиции за мен най-важното нещо е човекът. Сам човек по реката в джунглата представлява атрактивна мишена. Друга опасност са тропическите болести, които се срещат често в района на Екватора и тропиците. Подготвен съм и за това – консултирал съм се с лекари и имам много сериозна аптечка. Разбира се, надявам се да не ми се наложи да я ползвам. Предизвикателството на тази експедиция е, че ще изкара от зоната на комфорта, защото джунгла и комфорт са две несъвместими понятия.
Мислил ли си за среща с отровни змии? Имаш ли антидот?
Не, антидотът се съхранява в хладилник, а аз няма да имам хладилна чанта. Основното при отровните змии, че те не са толкова опасни – те бягат от човека и ако по невнимание я настъпиш, тя може да те ухапе. Не разглеждам животните като опасните. За да имам успех в това начинание, съм си поставил за цел да се превърна в човека, какъвто е бил преди 10 000 години. Искам да събудя тези инстинкти и да живея по този начин. Да стана част от джунглата, само така ще стигна до края и ще се върна. Аз не виждам в това начинание предизвикателство, аз виждам само любов. Тръгвам на тази експедиция, не защото обичам да рискувам и да се доказвам, а защото обичам да пътешествам. Искам журналистите да разберат точно това! Това ме различава от другите, които покоряват земи и върхове. Аз не покорявам, аз живея. Решил съм да живея всеки един ден от живота си честно. Като човешко същество ме е страх, но страхът няма да ме спре. Това е моят урок. Щастлив съм, че съм си намерил пътя, а не призванието. Аз може сега да съм тук, в София, но с чувствата си и с нагласата си аз отдавна съм вече там – в Амазония.
Как се подготвяш?
С физически тренировки като бягане, колоездене, гребане – основно. Не съм свръхчовек, но се старая да поддържам физическа форма. Приемам философски нещата . Смятам, че преди нещо да се случи отвън, то се е случило вътре в теб, ти си му позволил. Цялата експедиция орагнизирам сам. Нямам екип, но имам приятели – който каквото може, когато има свободно време. Уча се в крачка.
Планираш ли срещи с местните хора?
Винаги съм на принципа да не търся нарочен контакт. Казвам „Здрасти” и продължавам. Ако човекът има нужда да ме спре и заговори, аз няма да откажа. Но тук ще внимавам с хората, ще преценя на място, усеща се – какво си мисли човекът насреща. Индианците по поречието на Амазония говорят португалски и испански, разчитам на езика на жестовете. Реката е естествена магистрала и веднъж-два пъти месечно по нея минава параход. Хората пътуват по всякаква работа. Когато корабът минава, местните го ограждат – индианците предлагат неща или просят, от кораба им хвърлят пликове с храна и вещи. Сигурно и аз ще попадна в такава ситуация.
Кой ще ти пази колелото, докато се изкачваш към върха?
На място трябва да намеря начин как го скрия или да уговоря някой местен човек да ми го пази. На място трябва да си намеря съмишленици и приятели.В този проект нямам помощен екип, нямам бюждет, за да предложа пари да ми пазят колелото. С пари всеки може да свърши нещо. А аз ще разчитам на добрата среща, на добрата съдба, защото неминуемо като правиш нещо добро и хубаво, винаги намираш сподвижници и добри хора. Това е човешкото лице на експедицията, затова логото й е две ръце, които се сприятеляват и си помагат. Тези неща често се случват, когато си на път. Вярвам, че там ме чакат хората, които ще ми бъдат приятели, както и хората, които ще се опитат да не ми бъдат приятели. Вярвам, че на някакъв друг, фин свят, тази експедиция вече е завършила успешно. Аз сега отивам, за да я извърша реално, в нашия физически свят.
Книга ще има ли след това?
Жив и здрав да се върна, ще опиша преживяванията си в книга. Надявам се да напиша за неща, извън широразпространените представи за Амазонската джунгла. Винаги си нося тефтер и си водя записки. Обичам да пиша. Моите родители, моите дядовци са писали. Свързан съм с четенето и писането и ми се отдава да пиша. Писането ще бъдат приятните моменти извън конкретните задачи на пътя – по преминаването на определени километри по трасето. Да седна, да помисля кой съм и да разбера , че съм никой. Ти не си ти. Нещо си. Новото в тази експедиция ще бъде снимането с камера, която Sony ми предостави. Това бъде нещо, което ще ме извади от първоначалния стрес на пристигането. Снимането ще бъде като приятна играчка, защото ще си представям, че ние ще може да видите какво се случва реално около мен. Снимането ще бъде нещото, което ще ме изкара извън моя сюжет. Батерията на телефона и на камерата ще зареждам със слънчева енергия.
* * *
"Филип е сигурно най-големият пътешествик и изследовател в България, казват издателите му от "Вакон", а цялата зала му пожела успех, късмет и добро завръщане!
Вижте видео от срещата с Филип Лхамсурен тук.