Владимир Кличко и Щефани Билен за уроците на шампиона
В своята първа официална автобиография спортната икона разказва за пътя си към върха и дава практически примери как да бъдем по-успешни.
Той е спортна икона. Той е жива легенда в света на бокса. Олимпийски и световен шампион, той държи редица рекорди и има само 5 загуби срещу 64 победи. Той е Владимир Кличко. И освен че принадлежи към най-почитаните спортни знаменитости в света, като бизнесмен успешно управлява международна мрежа от фирми.
„Управление на предизвикателствата” е практически наръчник, създаден от световния шампион в съавторство с журналиста Щефани Билен. В първата си част той предлага увлекателен разказ за детството на спортиста, прекарано в спортен интернат в Съветския съюз, и за някои от най-ключовите моменти в спортната му кариера.
Боксьорът споделя с читателите и няколко прости стъпки, които да ги отведат към успеха
Във втората част на книгата Кличко се фокусира върху няколко прости правила, с които може да превърнете решаването на предизвикателствата в начин на живот, както и практическите примери и статии от различни спортни мениджъри, предприемачи и приятели на автора, включително и Арнолд Шварценегер.
„Владимир често е чувал негативни гласове около себе си – хора, които не са му вярвали. Но той е бил достатъчно умен, за да не слуша тези песимисти, хората, които казват „не“. Винаги е знаел каква е визията му за нещата. И в бъдеще ще продължава да е така.” казва Арнолд Шварценегер.
Със заключението на Шварценегер и специалното послание на Владимир Кличко, скрито в QR код на книгата, „Управление на предизвикателствата” е предложение за съвместна работа, споделяне на ноу-хау по един симпатичен, честен и изпълнен с много емпатия начин.
**********
ЧАСТ I
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА СА НЕОБХОДИМИ КАТО ВЪЗДУХА, КОЙТО ДИШАМЕ
1. КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Мъжът беше два пъти по-висок от мен. Поне. Стоях пред него със свита между раменете глава, майка ми – на известно разстояние зад мен. Бях невероятно горд и малко развълнуван. Директорът на началното училище беше отделил от времето си, защото исках да обсъдя с него някои неща. Ставаше дума за бъдещето ми. Бях на шест години и ми беше писнало от детската градина. По принцип като всички деца в Русия трябваше да тръгна на училище на седем години, но аз не исках да чакам толкова дълго. От години ходех в детската градина, майка ми работеше там като учителка в забавачката…