Бургас е кръстопът на най-древните цивилизации в земите между Сирия, Палестина и Източна Турция, заяви вчера пред журналисти Цоня Дражева – директор на Регионалния Бургаски музей по повод първите интересни находки отпреди 8 000 г., открити в праисторическо селище на 10 километра от града.
Изследователските разкопки са направени в периода от 7 май до 10 юни 2008 г. от археологически екип под ръководството на Мирослав Класнаков – експерт в Регионалния Бургаски музей и Татяна Стефанова – експерт в Националния археологически институт. Проучването е финансирано от Община Бургас.
Обектът е известен като Селищна могила Бургас или Селищна могила на 10–ти км. и е на 12 м. над. в. По изследвания на специалистите по геодезия тя е с размер 5 530 куб. м., от които до момента са проучени едва 100 куб. м. на дълбочина 2 метра.
Засега това е най-ранното проучено селище на територията на общината. В него са регистрирани части от четири жилищни постройки с богат и разнообразен археологически инвентар от керамични съдове, сечива от кост и рог, керамична идолна пластика и др.
Намерените в нея уникални предмети датират от периода на късния неолит (новокаменна епоха) от 6 000 – 5 000 г. пр. н. е. и ранния халколит (каменно-медна епоха) от 5 000 – 4 500 г. пр. н. е.
Сред откритите находки са 5 изцяло запазени глинени съда, 40 – 50 предмета, които подлежат на реставрация, една керамична плочка, която представлява писмо, съдържащо най-старите писмени знаци, един ритуален съд, използван за жертвоприношение и най-ранното за момента метално сечиво в областта (медно шило), поставено в костена дръжка.
Поради близостта на Атанасовското езеро морето и някои допълнителни открития в културните пластове на могилата експертите предполагат, че селището, освен със земеделие и скотовъдство, е свързано и с ранен добив на сол.