На 10 февруари излиза от печат "Укротителят на лъвове", девети поред роман от серията за Ерика и Патрик, от която вече са реализирани близо 10 милиона екземпляра.
"Укротителят на лъвове" (превод: Любомир Гиздов, 432 стр., цена: 20 лв.) пренася читателя в сковаващата атмосфера на Фелбака, където мирисът на страх и минали прегрешения неминуемо застига настоящето. Едно полуголо момиче на име Виктория е блъснато от кола при доста странни обстоятелства. Оказва се, че я издирват от няколко месеца. Патрик Хедстрьом и колегите му започват разследване. В това време Ерика Фалк пише книга за стар случай на убийство – на бивш укротител на лъвове, установил се във Фелбака. Жена му Лайла, осъдена за убийството му, крие някаква мрачна тайна и редовно получава в затвора неподписани заплашителни картички. Патрик и Ерика осъзнават, че между двата случая има връзка и се опитват да разберат каква е тя.
Родена през 1974 г. в малко селце на западния бряг на Швеция – Фелбака, Камила Лекберг превръща родното си място в арена на своите романи – съвършената сцена, изолирана от света, подвластна само на снежния си антиутопичен декор и на ужасяващите интриги, които задушават капсулираното общество. Удивителна е педантичността, с която авторката изгражда психологическите профили на персонажите си. През 2008 г. Лекберг получава Голямата национална награда за криминална литература, а през 2010 г. заема шеста позиция в класацията на френското списание "Ливр Ебдо" и британското "Букселър". Романи като "Немското дете", "Бавачката на ангели" и "Укротителят на лъвове" свидетелстват за мощта на таланта й и я налагат като един от най-предпочитаните автори на трилъри в Европа.
Предлагаме откъс от книгата:
Камила Лекберг – „Укротителят на лъвове“
Конят усети мириса на страх още преди момичето да се появи откъм гората. Ездачката притисна хълбоците му с пети и го пришпори, макар че нямаше нужда. Двамата бяха толкова добре сработени, че животното, така или иначе, щеше да усети желанието й. Глухият, ритмичен звук от копитата нарушаваше тишината. През нощта бе навалял дебел слой сняг. Конят си проправяше път през него, а фините снежинки се вдигаха като дим около копитата му.
Момичето не тичаше. Вървеше нестабилно, с неравномерни движения, увила плътно ръце около тялото си.
Ездачката се провикна. Силният вик накара животното да разбере, че нещо не е наред. Момичето не отговори, а просто продължи да върви напред, залитайки.
Приближаваха се и конят се забърза още повече. Силната, остра миризма на страх се смеси с нещо друго, нещо неопределимо и толкова плашещо, че той присви уши назад. Искаше да спре, да се обърне и да се отправи в галоп към сигурността на конюшнята. Това място не беше безопасно.
Пътят лежеше помежду им. Беше пуст, а пресният сняг, който вятърът разнасяше по асфалта, приличаше на лека мъгла.
Девойката продължаваше да върви към тях. Стъпалата й бяха боси, а червеното по голите й крака контрастираше ярко с белотата наоколо. Покритите със сняг клони зад гърба й бяха като бели кулиси. Вече беше съвсем близо до тях, от другата страна на пътя, и конят отново чу ездачката да вика. Гласът й му беше добре познат, но въпреки това прозвуча някак си чуждо.
Внезапно момичето спря. Стоеше насред пътя, а снегът се вихреше около стъпалата й. Имаше нещо странно в очите й. Изглеждаха като черни дупки върху бялото й лице. Колата сякаш се появи от нищото. Шумът от спирачките проряза тишината, а след него се чу строполяването на тяло върху асфалта. Ездачката дръпна юздите толкова силно, че удилото се заби в краищата на устата му. Конят се подчини и спря рязко. Тя беше той и той беше тя. Така се бе научил.
Момичето лежеше неподвижно на земята. Чудноватите й очи бяха обърнати към небето.
* * *
Ерика Фалк спря пред затвора и за пръв път го огледа по-подробно. При предишните си посещения беше така завладяна от мисълта за жената, с която отиваше да се срещне, че не бе обърнала внимание на самата сграда и околностите. Но тези впечатления щяха да са й необходими за написването на книгата за Лайла Ковалска – жената, която преди толкова много години бе убила брутално мъжа си Владек.
Замисли се как да предаде атмосферата, надвиснала над подобната на бункер постройка, как да накара читателите да почувстват изолацията и безнадеждността. Затворът се намираше на малко повече от половин час път с кола от Фелбака, пуст и уединен, опасан с ограда и бодлива тел, но без кули с въоръжени пазачи, каквито винаги имаше по американските филми. Беше построен единствено с мисълта за функционалност, а предназначението му беше да държи хората вътре.
Отвън затворът изглеждаше необитаем, но Ерика знаеше, че всъщност е препълнен. Поради икономиите и недостатъчния бюджет се налагаше колкото се може повече затворници да делят ограниченото пространство. Политиците в общината нямаха особен интерес да влагат пари в нов затвор – това би довело до загуба на гласове на изборите. Предпочитаха да се задоволят със стария.