На 7 ноември, от 18.00 часа в Зала "България", фоайе първи балкон ще бъде открито пано "Музикални послания". Автори на творбата са Цена Бояджиева и художника Иван Яхнаджиев.
За изкуството с любов…
Знам, че трябва да напиша нещо.. защото някой казва! Но как се пише по поръчка за изкуство? Всеки търси своите муза и вдъхновение… и аз така, докато не видях „паното“. „Паното“, което олицетворява ценностната система на изкуството днес.
Сядам пред белия лист както художника пред безмълвното платно, както композитора пред мълчаливото петолиние, като дете, което за пръв път взима музикален инструмент в неопитните си ръце… и трябва да дам смисъл и живот на думи. Думи, които да опишат нещо, което се чувства. Нещо, за което ако нямаш сензори, няма да научиш да разбираш…
За това си представям… Усещам картината, която ми разказва, чувам пианото, което и акомпанира, танцувам с красивия звук на цигулката, смея се с трудния път на начинаещия, за да ми се струва по-лесен, понякога плача с тъжните ноти и портрети. Проследявам движението на един от най-добрите разказвачи – четката… Поставям ръката си върху измислена ръка на художник и рисуваме заедно. Променяме цветовете и формите и с помощта на най-смелия сценарист – въображението – пишем история и спомени… Пренасям се в центъра на измислена зала, затварям очите си и отварям всички други сетива. Тогава започвам да чувам нежния Вивалди, драматичния Моцарт, суровия Вагнер… и така до безкрай.
Привилегия е да имаш свободен дух и да можеш да го изразиш чрез музиката… музика, която остава във времето. Талант е да успееш да засвириш на струните на публиката… да можеш да разкажеш история с картина, да покажеш кой си със стих. Целунат си от силата в която вярваш, ако за теб няма огради, врати и прозорци, които не знаеш как да прескочиш или отвориш, за да потънеш в света на изкуството.
Да сложим фраковете и роклите с голи гърбове, да се гримираме, да включим прожекторите, да се усмихнем със сърце и да потънем в изкуството… с любов!