Уенди Гера е изумителна млада дама – кубинска писателка, автор на няколко книги, също така лектор по кубинска литература в университети и институции в Мексико, Аржентина и САЩ. Често публикува свои текстове в различни списания и специализирани издание за пластични изкуства.
Книгата й "Всички си тръгват", стана поводът Уенди да посети България и да стане първият кубински автор, който идва тук в последните 25 години.
Обаятелната писателка пристигна у нас, за да представи книгата си, базирана на неин личен дневник. Още 9-годишна, Уенди започва да води дневник, по молба на своята майка. В него освен личните преживявания, са примесени и много нейни мисли за живота в Куба. Провокацията на романа безспорно е визията на едно невръстно дете за ситуацията в комунистическа Куба. Как едно 9-годишно момиче осъзнава и разбира строгите рестрикции, наложени от режима на Кастро. И въпреки това, оцелява – физически, емоционално и духовно. Затрогваща книга, прочувствена и най-вече – истинска. Твърде лично, но не и прекалено. Куба, такава, каквато е, през очите на Уенди Гера. Самата тя признава, че в тази книга са поставени много въпроси, но без отговори. Отговорите може да даде само онзи, който я чете… Приятно четене!
Вие сте първият кубински писател, който посещава България за последните 25 години. На какво се дължи, според вас, този факт?
Не знам на какво се дължи, предполагам, че е отчасти заради политическите промени тук. Може би също причина е, че българският език е много особен и се говори единствено тук. Ако зависи от мен, в момента, ако реша, че искам да отида в Ню Йорк – отивам. Но това, че аз съм тук точно сега, си е жив късмет. Късмет беше да случа на точния издател, в точния момент.
Знаехте ли нещо за България, преди да дойдете?
Да, разбира се. Цялото ми детство е свързано с България. Шопска салата (смее се). Имаше период, в който България помагаше много на Куба, изпращаше хуманитарни помощи, храна. Така че, ние знаехме много за вас.
Какви са първите ви впечатления от България?
Има нещо много особено и специално в България. Харесва ми тук.
Разкажете ни за книгата си „Всички си тръгват“, която вече е на българския книжен пазар?
Тази книга е базирана на моя дневник. Пълен е с въпроси, но липсват отговорите. Тях може да намери, само онзи, който чете книгата.
За колко време написахте книгата?
Дневникът ми е от детските години, а за да напиша самата книга ми трябваше около година време.
Защо книгата ви все още не е публикувана в Куба?
Никой не ти казва. В Куба никой няма да дойде и да ти даде обяснение защо това е така. Просто не се публикува и това е. Аз също не питам, но това е вид цензура.
Вие сте автор и на поетични книги. Кое ви вдъхновява?
В момента приключвам една книга с поезия, „Клетка в тяло“. В книгата се връщам на темата за тялото, става въпрос за една вътрешна неподвижност. Тялото е както клетката. Отварям моята клетка, изкарвам птичките оттам и просто искам да живея. Това е като самозащита.
За какво мечтаете?
Мечтая свободата да не бъде лично и колективно притеснение в страната ни, т.е. при издаването на една книга съревнованието между авторите да е изцяло на база талант. И още по-лично, мечтая да създам структура на живот, където мога да живея край морето с приятели, които са разпръснати по целия свят, заради изгнанието си. Всъщност, и когато спя, пак продължавам да мечтая… че чукам на вратата на всички, които вече са си заминали и те са там, вътре. И е много тъжно, че тези къщи принадлежат вече на други хора. И ти им се обаждаш, а те ти говорят, ту на английски, ту на френски, и разбираш, че много са се променили. Нямам големи мечти. Родителите ми починаха много млади и не съм жена, която вярва в хепи енда. Ако литературата позволяваше да се печелят много пари, а това не е моят случай, щях да направя едно дървено бунгало, в което да живеят всичките ми приятели, без да мислят за това: „Ама, как ще си платя сега наема“. И да имам семейство, каквото всъщност нямам и да мога да бъда с тях, да споделям с тях тези мечти.
След България, къде продължавате, за да представите книгата си?
В България дойдох от Франция. След представянето тук, продължавам в Барселона, Испания, Мексико, Бразилия, и след това идва есента, когато е малко време за почивка. През септември излиза четвъртата ми книга във Франция и всъщност ще съм там тогава.