Виждаме се с Петър Македонски във вила Росиче. Той идва с мотор, паркира го отпред, показва красивата си таутуировка като съблича коженото яке и всичко това, наред с пиърсинга далеч не би проговорило на някого, че Петър е тромпетист, свири класическа музика от малък и обича да слуша класика и джаз. Усмихнат, забавен, оптимист. Ето какво разказва в това интервю специално за читателите на Kafene.bg за възможностите за музикална кариера у нас и мястото на класическата музика.
Как се прави музикална кариера, със сериозна музика, в България?
Е, то няма несериозна музика, освен оная … С труд. Със свирене. И късмет, естествено. Това не го крия – имах много голям късмет, действително. При мен беше предначертано малко или много, защото родителите ми са музиканти. Бях пианист – свирех на пиано и бях доста добър. И после си премазах ръката на енда асансьорна врата. Имаше доста сериозен шанс да нямам четвърти пръст на дясната ръка. Бях в Детска музикална школа. И след инцидента, когато вече се възстановявах баща ми, който е професор по тромпет и имаме около 30 тромпета в къщи, ме насочи и мен към тромпета, уж само докато се възстановя. Левичар съм и започнах да свиря на тромпет с лявата ръка. Даже доста се двуумихме дали да не започна на валдхорна. Но си останах с тромпета, та от тогава … Липсва ми понякога пианото, но всяко зло за добро. При пианистите е супер трудно. Повечето деца свирят или на цигулка или на пиано. С цигулка все пак имаш по-голям шанс да си намериш работа в оркестър, докато с пианото …
Проблемът е, че музикалното училище колкото дава, толкова и взима. Ако ти си учил в музикално училище 12 години пиано после не можеш да станеш лекар. Ето, аз не можах да стана адвокат. Там се набляга повече на музикалните инструменти, на свиренето. Особено пианото, което не е инструмент, на който да свириш 2-3 часа на ден и всичко да е ОК, както е при тромпета. Имало е моменти, в които се готвя за конкурси и свиря по повече, но при пианото – там трябва да свириш по много всеки ден. Това малко или много те ограничава от други неща.
А самият инструмент как ти импонира?
Аз съм израстнал под звуците на тромпета. И брат ми е тромпетист. Няма как да не го обичам.
Не е ли много капсулирано музикалното общество в България? Има ли хора, които попадат в него и не по наследство?
Има, разбира се. Може би има и някакво наслагване, все пак. Аз например, не знаех нито един концерт за тромпет как се казва, на кой композитор е, но можех да си го тананикам, от съвсем малък, защото уроци непрекъснато у нас, баща ми ме взимаше често и в Консерваторията, защото не обичах да ходя на детска градина. Аз съм израстнал в Консерваторията. И всичко това ми се е запечатало в съзнанието.
А сега какво обичаш да слушаш, ей така, когато си почиваш?
Много обичам класическа музика. Имам моменти, в които просто си пускам класическа музика в къщи. Слушам и джаз, и фънк. Сега тепърва се уча и да свиря джаз. Много съм щастлив, че познавам хора като Михаил Йосифов, Вили Стоянов. За джаза и за България те са звезди! Те са на световно ниво добри! Много съм щастлив, че имам възможност да комуникирам с тях и че можем да си говорим за музика, да свирим заедно.
Като цяло всички музиканти в България са family. Много сме малко и се познаваме – на 90% поне.
А поддържате ли се? Има ли ревност, завист … ?
Има … Най-тъпото е, че не сме задружни. Има вариант сами да си оправим нещата. Има вече не малко музиканти, които отказваме нископлатени ангажименти, такива, които са си чисто казано подигравка за гилдията. Каквото и да си говорим – изкуството си е изкуство, но ние свирим на концертите за пари.
Ти работиш и в Националното радио. Как е там?
Супер, действително супер. В България има само няколко оркестъра в София. В страната е трагично. Много ми се обаждат за концерти из страната, които аз отказвам. Не защото не обичам провинцията, в никакъв случай. А защото страната докарва тези хора, музикантите там до пълен крах. Те свирят някакви неща по някакъв начин …
Не гони ли България голяма част от талантите си? Не отиват ли повечето даровити хора навън?
Това не е само за музиката … Чух по новините, че 80% от младите хора търсят емиграция … , което не е яко. Това е много сериозен процент. Ако никой не се замисли да задържи по някакъв начин тези хора – ще стане трагедия.
Баща ми ми разказа една случка, с едно детенце от Америка. Баща ми е много готин човек, много добър човек, което е грешка, според мен. Той е дал над 4000 безплатни урока по тромпет. Та въпросното американско дете, чиито родители са временно в България, се занимавало в Америка с тромпет. Тези 6 месеца, през които е в България искало да продължи с уроците по тромпет, да не губи форма. Свързват го с баща ми, като професор от Академията и преподавател в Музикалното училище. Говорили си и в разговора детето, което е на 12 години, казало: „Предвид ниския стандарт в България, аз и моето семейство сме преценили, че 11 долара на урок е добре“. Баща ми е бил с идеята, че ще се занимава с това дете без пари, без заплащане, но след това изречение разговорът е приключил …
Това със свиренето и преподаването в чужбина е добре, но защо? Защото нивото тук е толкова ниско ли? То ще е ниско, ако всички таланти отиват навън … Истината е, че не всички, които свирят навън свирят в прекрасни условия. Софийска филхармония твърде вероятно е на много по-високо ниво. Има много малко певци или инструменталисти, които са стигнали до там да пеят или свирят с Берлинска филхармония, например. Имах изключителната възможност да бъда на концерт на Берлинска филхармония и една от солистките беше българка, без да знам предварително, и бях силно впечатлен. Готино е, защото сме малка държава, не сме Русия.
На теб самият какво ти се прави? Какво искаш да правиш тази година?
Свири ми се. Свири ми се. Свири ми се и ми се участва в готини нови проекти, с готини хора.
Случват ли се такива?
Естествено! Много често и все по-често се случват. Както чалгата има някакъв отлив, така има супер прилив на много млади хора, които искат да се занимават с джаз. Това е супер! Виждам, че все повече млади хора случаш някаква по-интелигентна музика. Има нови джаз клубове. Един от най-хубавите клубове в България въобще е именно джаз клуб – Sofia Life Club – това е невероятно място. Всички чужденци, които идват в България казват, че много рядко в Европа има подобни клубове. И аз лично, както и от името на всички музиканти в България, благодаря на хората, създали този клуб, защото имаме нещо, с което да се гордеем. Аз, като музикант, съм супер щастлив, когато ми се е случвало да свиря там. Действително е на световно ниво.