Поетична книга с пълна симетрия: 3-ма автори с по 33 хайку, на 3 езика.Това са Диляна Георгиева, Дарина Денева и Весислава Савова в тройно интревю за книгата с тиезично хайку "Кибритени лодки", Издателство "Пергамент". Да ги чуем:
Какво Ви отведе до "Кибритени лодки"?
Диляна: Желанието да опитаме нещо различно, неслучвало се досега в българското хайку пространство. Издаването на книга е сбъдване на една красива първоначално само моя мечта. В процеса на работа ние си протегнахме ръка и се обединихме около идеята да издадем книжно тяло, събрало малка част от творчеството ни до момента. Не сме изневерявали на числото три – триезично издание на български, руски и английски език, а всяка от нас за пълна симетрия участва с 33 хайку. Ние сме достатъчно настойчиви и смели – три дами, които не се познавахме една с друга, но представлящи добра извадка от новата вълна пишещи в интернет, които се подкрепят, споделят мисли и тристишия, критикуват се и се развиват. Резултатът е повече от успешен — държим в ръцете си елегантна книга с великолепно оформена визия, свързваща по най-добрия начин разноликите послания на текста.
Дарина: Идеята за книгата е на Диляна. Забелязах, че в последно време много автори започнаха да пишат хайку. В момента в интернет има стотици тристишия, които се наричат така, но за съжаление нямат нищо общо с този жанр, който се отличава със строги 
правила и не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед. У нас също има публикувани няколко книги с псевдо хайку и това внася объркване у читателите. Една от целите ни беше да издадем книга с истинско хайку и да покажем тази поезия. Освен това все още битува схващането, че хайку могат да пишат само японците. Опитали сме се да опровергаем и това. Хайку е вид усещане за света и принадлежи на всички, които го чувстват.
Весислава: До "Кибритени лодки" ме отведе преди всичко любовта към хайку и желанието за споделяне. Диляна, която е идеологът на групата, ми предложи да участвам в този сборник и аз приех. Книгата ни помогна да се опознаем по-добре по най-красивия начин – споделяйки своите хайку.
Какво е хайку за вас?
Диляна: Хайку е "чудесна гимнастика на ума" — вид игра, на която не трябва да се гледа с леко око или несериозно. Това, че са тристишия т.е. кратък изказ, не я прави лесна за писане. Необходими са дисциплина, усет, концентрация, детайлна наблюдателност, постоянна отдаденост. Откриваме малките чудеса в ежедневието посредством нашето съзерцателно вглеждане.Обрисуваме ги чрез нашата фина словесна чувствителност, пестеливо и деликатно като намигане, без никаква натруфеност и натрапчивост. Хайку вдъхновенията запечатват красотата на познатото и всекидневното с бързина, яснота и разбираемост.
Дарина: Преди всичко хайку е начин на мислене. Често този вид поезия се възприема трудно от западния читател, свикнал с метафорите и сложния литературен изказ. В хайку няма украсено описание на действителността и още по-малко нейното обясняване. Това е зарисовка от натура, или на японски "шасей" — “да отразиш това, което виждаш". Хайку-поетът е художник, който рисува всичко, освен себе си. Неговата картина може да бъде само един щрих върху платното, който обаче трябва да запълни цялото пространство. Най-честото сравняват хайку с моментална снимка. Затова творецът трябва да бъде тук и сега, за да улови този прорез във времето, в който вечността се отразява в един миг.
Лично за мен хайку е начин да видиш по особен начин нещата около себе си, когато те са решили да ти се разкрият.
Весислава: Хайку за мен е преди всичко игра и начин да общувам с хора със сродни на моите интереси. Хайку обаче е и дисциплина – да се науча да спра малко своята забързаност, да се вгледам в детайлите, които съм подминавала, да озаптя потока от думи и да 
потърся най-точните.
И какво ви донесе "Кибритени лодки"?
Диляна: Признание, удовлетвореност, интелигентни читатели, усмихнати почитатели и последователи.Разбира се, процесът на екипна работа ми доказа за пореден път, че от "сблъсъка " на креативни и компетентни професионалисти продуктът може да е отличен, а тънката граница между колеги да се стопи и да се трансформира в ценно приятелство. Днес ние с Дари, Веси, Петър, Жоро и Иво се чувстваме много близки и се надявам приятелството да ни донесе в бъдеще нови вълнуващи събития.
Дарина: На първо място – удоволствие от общата работа. Разбира се, много се радвам, че творбите ми успяха да стигнат до повече хора.
Весислава: „Кибиртиени лодки“ ме дари с нови приятели – целият екип, работил по книгата е великолепен. Ценя тези хора от първата ми среща с творчеството им, но сега ги опознах по-отблизо и смело наричам Диляна, Дарина, Петър и Георги свои приятели. Благодарна съм и на Иво Рафаилов, когото въпреки че не познавам лично, ми показа своето творчество и усета си към красивото отвъд думите.
Снимка 1: Диляна Геогриева – вляво и Весислава Савова – вдясно
Снимка 2: Дарина Денева
Снимка 3: "Кибритени лодки"