Романът "Тракийският капан" от Джон Кей излезе през пролетта на 2014 (Издателство "Атеа"), но една година по-късно продължава да държи интереса на читателите и медиите. До мен достигна това лято.
Книгата е написана като дневник съвременния британски шпионин Джон Кей, който си почива между две мисии не къде да е другаде, а в едно китно българско градче – Баня. Но почивката не трае дълго, защото новата акция го зове. Джон Кей е типичният съвременен шпионин – обучен до съвършенство, вещ в бойните техники, оръжия и всякакви шпионски трикове, говорещ няколко езика и не на последно място – красив и секси. Нали всяка уважаваща себе си книга в този жанр не може да мине без задължителното присъствие на една жена, достойна с всичките си качества – външни и вътрешни – за главния герой.
"Тракийският капан" е шпионски трилър, но тя добавя в себе си много философия, история, география и археология. Читателят ще се потопи в една легенда – за мистеризната сила на музиката на Орфей, която може да диктува волята на човека. Музиката като психотронно оръжие – това е задачата, въпросът, който трябва да разследва и разреши Джон Кей. Той преминава през много препятстви и прави неща, изискващи нечовешки усилия, но нали за това е трениран; пътува през няколко държави; стига дори до ужасяващи специалния изследвания на Съветската държава, провеждани на остров Възкресение, сега вече полуостров.
Докато четем, освен шпионско-трилърската история, книгата има и голяма "добавена стойност" като ни запознава с подробности от гръцката и тракийската митология. Това е един класически роман, който си личи, че е писан бавно и методично, с много проучвания, описан в изпипан сюжен, на чудесен класически български език. Образите са психологически издържани, картините с много детайлни описания – които веднага мислено те пренасят на мястото на действието, което не се среща особено често в съвременната литература. Има много от красотата и мъдростта на източния начин и живот, съпоставени с рационализма на Запада. "Лекции" по тракология и музикология. Тези неща ми доставиха истинско удоволствие.
Действието е много динамично, а накрая развръзката става в последната глава. Всичко протече толкова бързо, че ме накара да препрочета финалната част от романа още веднъж. И аз, която рядко чета трилъри, ви препоръчвам "Тракийският капан".
Предполагам, че книгата не биват да отминават хора, които се занимават с музика, историци, археолози, както и всички, които обичат хубавия трилър и шпионски роман.
И накрая ще направя едно разкритие – "Тракийският капан" е написан от Джон Кей, псевдоним на Кънчо Иванов Кожухаров.
Преди няколко месеца го разпитах в интервю в ролята му на преводач от английски на загадките на Шерлок Холм (Издателство "Книмогомания").
Кънчо Кожухаров: Накарах Шерлок Холмс да учи български
Още за Кънчо Кожухаров:
Той е писател и журналист, преводач от английски, руски и полски. Автор ее на научно-фантастични и фентъзи произведения. Еднократно е използвал псевдонима Крис Т. Кристофърсън и Джон Кей.
През 1995 г. е автор на идеята и сценария за предаването „Телевизионен референдум“, излъчвано по Канал 1, с водещ Кръстю Лафазанов. След третото издание предаването е спряно като твърде критично към властта.
Има стотици публикувани анализи, статии и есета в периодичния печат, и участие в над 50 интервюта в телевизионни и радиопредавания. Превеждал е стихове от Джефри Чосър, Джордж Байрон, Робърт Браунинг.
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Международната асоциация на писателите криминалисти (IACW). Съосновател, член на Управителния съвет и председател на фондация „Фантастика“. Организатор на Фестивал „Златен кан“.
Автор е на множество сценарии за научно-фантастични и фентъзи комикси. Най-известен в България е сценарият му за комикс по „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, чието издаване започва през 1989 г. в списание „Дъга“. За съжаление, през 1992 г. списанието фалира, преди да е стигнало и до средата на комикса. Подобна съдба сполетява повечето му други сценарии за комикси, написани основно през 1992–1994 г.; изключение е „Happyending“, който излиза в Швейцария с предговор от Вацлав Хавел.