В новата поредица на "Ерго" Libri Legendi шест трагедии на Еврипид, непревеждани досега на български език или превеждани твърде отдавна. Те са подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина.
Най-ранната творба, достигнала до нас, е „Алкестида” – вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга. „Медея” е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца. „Андромаха” е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен в Елада. „Ион” е трогателната история на син на бог Аполон от смъртна жена, подхвърлен от майка си и после повторно намерен от нея.
„Вакханки” – разказ от Тиванския митологичен цикъл за въдворяването на култа на бог Дионис в родната му Тива, и „Ифигения в Авлида” – пиеса за заминаването на ахейците към Троя и за жертвата на дъщерята на Агамемнон Ифигения, за да може походът да се осъществи, са двете последни пиеси на Еврипид, писани при двора на македонския цар Архелай, където трагическият поет прекарва последните години от живота си.
Еврипид (485-406 пр. Хр.) е най-младият от тримата известни старогръцки трагически поети. Роден във века на Перикъл, в разцвета на класическа Атина, той е свидетел и на нейния упадък по време на Пелопонеската война.
Античните биографи описват пестеливо живота му. Еврипид страни от активна обществена дейност, предпочита уединението. Пише трагедии от 18-годишен, но успява да постави своя творба доста по-късно. През дългия си творчески път той рядко получава награди и признание: съвременниците му го възприемат като новаторски и прекалено рационален, изобразяващ, според Аристотел, хората „не такива, каквито трябва да са, а такива, каквито са”. Блестящото образование, което получава, както и общуването му с видни философи му носят прозвището „философ на сцената”. В творбите си често използва рядко срещани версии на античните митове и ги обогатява с измислени от самия него сюжетни ходове.
Написал е повече от 90 трагедии, от които до нас са достигнали едва 17 и една сатирна драма.
Над мене неочаквана беда
стовари се и ме съсипа. Искам
по-скоро смърт, животът отмиля ми.
За мене моят мъж бе всичко, зная,
а той излезе зъл и недостоен.
От всички живи и разумни твари
най-жалки и нещастни сме жените.
Отпървом си купуваме съпруг
прескъпо – и ни става господар
на тялото: от зло по-зло излиза.
А най-голямо зло е, че не знаем
добър е или лош. А пък раздяла
не прави чест на никоя жена.
Ако пък непознати обичаи
и нрави трябва тя да усвои,
налага й се да е ясновидка,
та, без да са я учили, да знае
как трябва да угажда на мъжа си.
И колкото и да сме му покорни,
щом случим доброволно във ярема
съпругът да се впрегне – сме щастливи.
Ако ли не – смъртта е по-добра!
Мъжът, щом досадят му всички вкъщи,
навън излиза да се разтуши
с приятели, или пък със връстници,
а ние сме сами във своя дом.
Разправят те, че ние си живеем
във безопасност, а пък те воюват.
О, глупости! Три пъти в бой ще вляза
със щит, вместо един път да родя!
Из „Медея“
С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз
Превод от старогръцки Доротея Табакова и Тамара Петринска
Художник Иво Рафаилов
ISBN 978-954-8689-35-9
368 стр., цена 12,00 лв.
www.ergobooks.eu