Том Егеланд е световноизвестен писател от Норвегия, автор на исторически трилъри, преведени на 20 езика. У нас издателство "Персей" е издало „Пазителите на завета” и „Краят на кръга”. Специално за българската премиера на най-новия си трилър "Евангелието на Луцифер" писателят беше гост на Международния панаир на книгата. От издателството споделиха, че България е първата страна, която вече купи правата за следващия му трилър, който той пише в момента – "Пророчеството на Нострадамус".
Преди да започне да пише книги, Том Егеланд дълги години е работил като разследващ журналист, което му е помогнало много в начина, по който изгражда книгите си – взима фактите, анализира ги и после върху тях изплита сюжета. Сходството на "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун и "Краят на кръга" на Том Егеланд произтича от това, че и двамата са ползвали еднакви документални източници, но все пак книгите са различни. Важно е да се има предвид, че книгата на Том Егеланд излиза първа – 2 години преди романът на Дан Браун. Ето какво ще разказа Том Егеланд специално за читателите на Kafene.bg:
Смятате ли, че историческите трилъри напоследък са по-популярни от класическия трилър?
Вкусът към книгата е различен за всеки, четенето е много индивидуално. Някои харесват черните романи за Манхатън, други – мистериозните криминални истории ала Агата Кристи, трети – предпочитат исторически трилъри. Но все пак през последните 6-7 години историческия трилър стана много по-популярен, отколкото преди. Може би заради „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун.
В предварителното проучване за написването на „Евангелието на Луцифер” сте използвали много документални източници. Имали ли сте срещи с библейски историк или свещеници?
За „Евангелието на Луцифер” прочетох много книги, събирах информация от интернет. Разбира се, срещнах се и с професори, изследователи и др. експерти по въпроси, които не намерих в мрежата или в книгите.
Не се ли страхувате, че „Евангелието на Луцифер” ще ядоса вярващите хора или посее семенцето на съмнение у някои читатели?
Не, първо искам да кажа, че това не е сатанинска книга, а книга, която проследява развитието на Сатаната – от Стария завет, където е ангел до Новия завет, където е демон. Давам измислено обяснения за това как идеята за Дявола може да е възникнала. Затова не смятам, че книгата ще накара религиозните хора да започнат да се съмняват във вярата, но може да ги накара да погледнат от нова гледна точка, по различен начин на догмите на църквата.
Кое е най-важното моралното послание на книгата, ако има такова?
Ако изобщо има послание, то е да поставяме под въпрос властта и авторитета, критично да се анализира – независимо дали става въпрос за правителство, религия или нещо друго, да се разиква, дебатира, да се поставят въпроси.
Прочете още:
Президентът си купи бестселъра "Евангелието на Луцифер"
Том Егеланд идва за откриването на Международния панаир на книгата