Този спомен
от Ина Крейн – Илиана Каракочева
Като кучето, което подминавам,
като просяк, когото не виждам,
като болката, която не признавам,
този спомен е в мен и наднича
между купища спешни задачи
между оправдания
и лъжи.
Неповикан, кацва на рамото.
Нито плаче, нито крещи.
Вечер в тъмното
е прегърнал сълзите ми.
Стихнал в ъгъла
тежко мълчи.
И хукваме безумни през годините
по пътеката, дето уж не личи –
към онази душа,
дето вече я нямало,
а пък аз
още нося в сърцето.
Стихотворението беше част от ноемврийското Поетично кафене "Спомени".
Прочетете още:
Спомени горещи като въглени и нежни като ласка
Чудо – спомен от Камелия Аспарухова