На 5 декември от 18.30ч. в литературен клуб „Перото“ предстои премиера на дебютната книга на Тихомир Иванов „Камино: Пътят на завръщането“
Тихомир Иванов, роден през 1985г., е бакалавър по телевизионна журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър „продуцент в екранните изкуства“ от НАТФИЗ.
Работил е като репортер, актьор, сценарист, асистент-режисьор, стейджмениджър и главен организатор в различни телевизионни предавания. Участвал е в реализирането на множество световни формати, сред които „Това го знае всяко хлапе“, „Биг Брадър“, „Денсинг старс“ и т.н.
Работата във водеща национална телевизия му позволява да се докосне до редица големи имена в бранша и да се сблъска със специфичните механизми на медийния пазар, в който, както бързо установява, няма място за духовни пориви и свобода на творчеството. Натрупаният опит му донася огромно разочарование и той решава да поеме по друг професионален път. Тихомир има опит и в изпълнението на редица международни проекти в чужбина, посветени на работа с деца, хора с увреждания и опазване на европейското културно наследство.
Придобитото знание го подтиква да продължи пътуването към себе си и в търсене на истините за своята личност, за ролята на миналото си и на всички фактори, моделиращи живота му. Така той се озовава на Камино де Сантяго.
Ето какво разказа той самият пред Kafene.bg за пътешествието си и написването на книгата.
Предстои премиера на дебютната Ви книга „Камино: Пътят на завръщането“. Като начало, разкажете повече за себе си. С какво се занимавахте, когато се решихте на това пътешествие?
Моето Камино се случи преди 4 години, през есента на 2013. По това време работех като организатор в продуцентската къща на БТВ, паралелно завършвах и магистратура в НАТФИЗ, свързана отново с кино и телевизия. Но в един момент реших да се откажа от всичко това и да започна на чисто.
Каква е Вашата лична история и мотивацията, която Ви подтикна да поемете по това пътуване към себе си?
Бях в такъв период, когато всичко, което организираше битието ми, се разпадаше из основи. Всичко в професионален, образователен и личен план приключи. Останах без посока. Ами сега накъде? Имах и лични конфликти със семейството си. Бях отчаян, изгубен, не знаех какво да правя с живота си. И Камино дойде като последен спасителен остров на надеждата. По пътеките открих много хора като мен – безработни, изгубени, отдадени на вярата, приключенски настроени. Имаше и такива в края на живота си или търсещи лек и изцеление. На Пътя няма случайно попаднали поклонници.
Колебахте ли се дълго и плашеше ли Ви идеята за такова самотно пътуване?
Знаех за Камино от няколко години. Вдъхновяваше ме идеята, но нищо повече от това. Когато се случиха въпросните житейски катаклизми, Камино нахлу отново в полезрението ми съвсем „случайно”. Бях поканен на събитие за Пътя с идеята да правя компания на един приятел. И тогава осъзнах, че трябва да отида. Почувствах се призован. Имах времето, средствата, нямах друга алтернатива. Аз съм човек на крайностите. Често изпадам в дилеми и се чудя какъв избор да направя. Но има обстоятелства и решения в живота ми, за които съм безкрайно категоричен. И Камино беше един такъв категоричен избор. Сякаш е било неизбежно. Умишлено исках и да съм сам. Смятам, че поклонничеството е интимно, самотно занимание. Само така можеш да се потопиш в себе си и да се сблъскаш челно с вътрешния си свят. Разбира се, не знаех къде отивам, как ще се справя и чисто физически, дали няма да се изгубя, да ми се случи нещо лошо. Това са 800 километра по пътищата на Испания – от източната граница до западната. Тръгнах с раница, пълна със страхове. Но ги изгубих всичките по Пътя си.
Каква беше подготовката и колко време Ви отне?
Подготвях се дълго и продължително, близо два месеца. Проучвах в интернет за нощувките, туристическите обекти, планувах етапите, каква да е екипировка, всичко, което можете да се сетите. Изработих си специален график, знаех предварително къде да спя, за колко дни ще го направя, по колко километра да вървя на ден. Както се оказа в последствие, Камино имаше други планове за мен и направи на пух и прах графика ми.
Какво очаквахте да откриете за себе си по Пътя и колко от представите се оправдаха?
Буквално очаквах да открия себе си, без да имам представа какво точно означава това. Исках най-сетне да постигна вътрешен покой, омиротворение, да бъда щастлив човек. Първите шест дни бях безкрайно разочарован, защото се борех със съпротивите си и очакванията, които имах. Бях момчето от цивилизацията с всичките страхове, бариери, недоверие, опитвах се да подчиня Камино. Когато през цялото време съм бил в един много по-сложен процес, който с всеки изминат километър започваше да ми се разкрива. Продължителното ходене сред природата отваря сетивата ти, пречиства съзнанието ти, отделя те от битовизмите и реалността, потапя тя в едно друго пространство. И тогава започваш да виждаш една съвсем нова действителност. И почваш да получаваш отговори. Чрез прозрения, откровения, осъзнавания, чрез срещите и разговорите ти с другите, чрез всички невероятни събития, в които те забърква Камино. Очаквах чудеса и трансформация. И получих много повече. За всичко това разказвам в книгата.
Кога се роди идеята да опишете преживяванията си в книга?
През цялото време на поклонението си водих подробно записки за всичко, което преживявах и физически като събития, външно, и психически – вътрешно. В един от дните се срещнах с поклонник, който ми предрече, че ще напиша книга. И така и стана. Залових се за работа още щом се върнах. Камино ми даде не само отговори, а очерта и бъдещето ми.
Всъщност книгата не е пътепис за Камино. Описвам преживяванията си там, но използвам Пътя, за да разкажа за нещо много по-голямо. Камино е само средство, инструмент, метод, който ми помогна да позная себе си. Това е книга за човекопознанието. Истини, не прочетени, а осъзнати от първо лице. Учене чрез преживяване. Страниците са пропити с психология, философия, тези и теории за смисъла на живота, опит за осмисляне на реалността и защо ни се случва всичко, с което се борим. Първият ми литературен напън беше още от ученическите ми години, но бях твърде незрял за тези неща. Сега мисля, че съм готов да споделя всичко онова, което открих и преживях до момента. Някои приятели твърдят, че съм твърде млад за подобни прозрения, че мъдростта идвала със старостта. Ще оставя сами да прецените дали са прави. Аз мисля, че който търси, намира, независимо на каква възраст е. Това не означава, че съм научил и разбрал всичко за живота. Би било абсурдно да твърдя подобно нещо. Намереното е точно толкова, колкото ми е необходимо, за да продължа напред.
Ако трябва да обобщя, „Камино: Пътят на завръщането” е книга на три равнища. Първият пласт е Камино с всичко, което може да предложи на поклонниците – пътеписната част в творбата. На втори план излиза моя личен път и житейска история. Разголвам душата си, егото си, търсейки себе си и показвам модела, по който съм го постигнал. Използвам една метафора през цялото време. Наричам я Границата. Какво представлява, как е формирана и защо? Разлиствам себе си слой по слой, за да очертая формите на тази Граница, материализирам я, изпълвам я с конкретно психическо съдържание. Теорията, облечена в практика. Но най-ценно е третото равнище, което разкрива и мотивацията ми да напиша книгата. Това са личните преживявания и осъзнавания на читателя, който през моето физическо и духовно приключение на Камино ще има възможността да пътешества метафорично не само по пътеките и селищата на Испания, но най-вече към самия себе си из пространствата на собствената си Граница.
Кои бяха най-трудните и най-забавните Ви моменти? Имаше ли ситуация, в която Ви идваше да се откажете?
Отговорите на тези въпроси ще откриете на страницата на книгата. Имаше от всичко в изобилие. Имаше и неща, които като прочетете, няма да повярвате, че са се случили. И бързам да ви предупредя. В книгата няма грам художествена измислица. Убедете се сами!