Тихомир Димитров е от новото поколение български писатели, които силно залагат на Интернет като средство за комуникация на своите идеи и произведения. В кратък период той издаде последователно двата си романа "Справедливост за всички" и "Душа назаем". Ето и едно интервю с Тихомир спецално за читателите на Kafene.bg, от което става ясно, че да се пише не е печеливш бизнес, но си заслужава!
Г-н Димитров, имате вече две издадени книги. Как се чувства един съвременен писател? Какъв е отзвукът от изданията Ви?
Работата не писателя е да пише и винаги е била такава, независимо дали ще се изживяваш като „писател" днес, или преди, примерно, хиляда години. Съвременният разказвач на истории, обаче, има привилегията да разполага с пряка, интерактивна връзка със своите читатели. Голяма роля за това изиграха блоговете – като свободна интернет медия. За мен връзката с читателя е решаваща, тъй като ми показва накъде се движа и ми помага да се развивам като автор. Отзвук от изданията ми имаше предимно в Интернет, тъй като това е средата, където основно рекламирам и разпространявам творчеството си за момента. Много се зарадвах, че толкова хора си направиха труда да напишат какво мислят за книгата. Прочетох някои безкрайно положителни отзиви, както и доста съдържателни критики. Внимателно си записвам и ще ги имам предвид занапред. Днес, повече от всякога, читателят е и съучастник на разказвача. Това, обаче, ще си проличи в следващите истории…
Разкажете ни откъде черпите сюжети и вдъхновение за книгите си?
Обичам реализма в литературата и, съвсем естествено, сюжетите ми са продиктувани от реални ситуации в „живия живот". Фантазията играе голяма роля, разбира се, но ние живеем в толкова странен и разнообразен свят, че на човек рядко му се налага да си измисля каквото и да било. Трябват ти само очи и уши, за да разбереш, че китайското проклятие „да живееш в интерсни времена" се е сбъднало. И желание да разкажеш това, което ти е на сърцето.
А следващата, по която може би вече работите …?
В момента не преследвам някаква конкретна цел. Може би ще си почина малко от литературата, както и тя от мен, но не е изключено някакъв сюжет „да се изтърси" от нищото без покана (както става винаги) и да ме мобилизира да напиша нова книга. Писането не е самоцел. Трябва да имаш какво да кажеш на читателите. Историята трябва да си заслужава.
Мястото на книгата в живота на съвременния българин?
На съвременния българин му остава все по-малко време да чете. Книгата се превръща в бутиково изживяване за онези, които разполагат с най-ценния лукс на модерната епоха – свободното време. Аз нямам проблем с това. Амбицията ми, преди всичко, е да разказвам интересни истории. Изпитвам удоволствие да го правя и бих ракзвал под всякакви форми. Все по-активно започвам да се оглеждам за начини да визуализирам сюжетите на книгите си. Дали това ще стане под формата на графичен роман, комикс, театрална сцена, или дори – на екран, само времето ще покаже. За момента търся съмишленици.
А във Вашия?
Е, „в началото беше словото", все пак. Всичко на този свят тръгва от една мисъл, от една идея, от няколко изречения, нахвърлени върху лист хартия.
Какво четете в момента?
Току-що затворих последната страница на „18% сиво" и трябва да кажа, че съм впечатлен. За съжаление авторът оставя прекалено малко храна на въображението. Книгата е написана като филмов сценарий. Описанието на обстановката и героите са поднесени директно, в готов вид. Иска ми се да кажа, че от тази книга ще стане превъзходен филм, но първо трябва да се махнат онези холивудски клишета, които са омръзнали на зрителя. Е, преглътнах дребните несъвършенства. Те в никакъв случай не отнемат от високата художествена стойност на книгата. Може би Америка е точно такава – клиширана. По-важното е, че историята увлича. Чете се наведнъж. Хубавите книги се четат наведнъж. Цяла нощ не съм мигнал. Отдавна копнеех някой съвременен български писател да ми подари такова изживяване и съм искрено благодарен на автора, за което.
Кое е най-голямото предизвикателство при издаването на една книга?
Трябва да си готов да инвестираш много труд, време, нерви (а понякога и пари), без да очакваш кой знае какво в замяна. Изкуството иска жертви…
Отношението Ви към авторските права? Публикувате романите си и онлайн?
Уважавам авторските права, но за мен те са напълно неприложими, след като веднъж вече си качил някакво съдържание в Интернет. Публикувах първата си книга онлайн, защото се изчерпи на пазара. Пък и това е начин повече хора да се запознаят с творчеството ми, без задължително да трябва да си плащат. Можех и да я преиздам.
По-важна тук е потребителската култура. Моята лична мотивация да купувам художествени продукти (музика, филми и най-вече: книги), които лесно мога да сваля безплатно от Интернет, е много проста. Искам да дам пари на тези хора, за да продължават да ме радват с изкуството си.
При книгите има и една друга особеност – по-удобни са за четене в кревата и на плажа. Не можеш да си замъкнеш лаптопа в тоалетната, например. А доста хора четат именно там – в тоалетната. Освен това, книгата има бутикова, антикварна, сантиментална стойност. Хубав подарък е и нищо не може да замени аромата на печатарско мастило и хартия. Поне за мен.
Помага или пречи Интернет на един писател?
Определено помага. Ако не живеехме в интернет епоха, това интервю нямаше да се състои.
Търсите ли обратна връзка с Вашите читатели и получавате ли я?
Всеки ден, да. Получавам я постоянно, за което съм благодарен. Не мога да си представя нещо по-лошо за един автор от мълчанието на публиката. Дори най-унищожителната критика е за предпочитане пред мълчанието.
Какво бихте пожелал на младите пишещи хора у нас?
Продължавайте да пишете. И не мислете за слава и пари. Само на един от десет милиона му е писано да бъде следващият Стивън Кинг. Има горе-долу същата вероятност да спечелите шестица от тотото. Обаче нищо не може да ви отнеме удоволствието от творческия процес. Съсредоточете се върху него.
Посетете блога на Тихомир Димитров
Повече за книгата "Душа назаем" тук
Повече за "Справедливост за всички" тук