Теодосий Спасов има уникален стил на свирене, в което съчетава фолклор с джаз, поп и класическа европейска музика. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1995 г. сп. “Нюзуик” го нарежда между най-талантливите музиканти на Източна Европа. Има и награда на Международната академия на изкуствата “Париж” (1996 г.). У нас е отличаван два пъти за Музикант на годината (1997 и 2002 г.).
Това интервю е направено специално за Kafene.bg.
Какво е музиката за Вас?
Музиката е моята същност, живот и всичко, което ме е довело днес тук до Вас.
Защо избрахте кавала?
Ами, харесваше ми като звук и го свързвах с романтиката. Тогава бях дете – 9-10-годишен. Затова се насочих към него.
Кои са Вашите учители в занаята?
Много са. И на всички съм благодарен! То е цяла система от обучение, което съм поел по моя път на развитие. Като се започне от бай Митьо, който ми постави ръцете на кавала в село Белица, Силистренско и се завърши до младите изпълнители, които се появяват и ми правят впечатление. Например музиканти като Силвестър, който свири на кавал и е в музикалното училище тук в София, Никола Гайдаров, който завърши академията в Пловдив и много други млади изпълнители. Те също са ми учители.
В едно интервю споделяте: “Освен забавление, моята музика носи в себе си провокация”. Как провокирате Вашите почитатели?
Ами, като им създавам усещането, че и те биха могли да направят – всеки в своята професия, такива открития за себе си, за своите съвременници.
В какво се състои удоволствието да свирите пред публика?
Удоволствие е винаги да свириш. Дори без публика. Голямо удоволствие е, когато свириш, а когато присъства и публика, удоволствието става още по-голямо. И тогава добива смисъл и изкуството само по себе си.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
Предизвикателствата са от най-различен характер и естество. Човек само трябва да бъде буден, чувствителен. Може би най-голямото предизвикателство е да си предизвикваш чувствителността постоянно, да се впечатляваш и това да занимава твоя ум и дух.
А коя е най-голямата изненада, получена от Ваш почитател?
Едни прекрасни парчета африканско дърво, които ми бяха подарени на концерт във Варна, за да си направя кавал. И да не стоят безцелно в работилницата на един възрастен лютиер, той изпрати негов приятел да ми ги предаде и да си направя инструмент, от който да звучи музика. Това е един от странните подаръци, които съм получавал и който много ме изненада.
Като стана дума за кавал, Вие от лятото свирите на нов инструмент. За него ли говорите?
Да.
С какво той е по-различен от предишния?
По принцип всеки инструмент става различен. А майсторът му е един и същ. Моите инструменти главно ги изработва Жечко Маринов от Стралджа. И той неотдавна сподели с мен, че вече не го интересуват нито размери, нито нищо – направо прави инструмента. За него е важно той да звучи. И ако човек свири с различните инструменти – по някакъв начин те имат своя различен глас, тембър и дори има също комбинации на пръстите, които се появяват в процеса на работа. И колкото повече работиш, откриваш, че всеки инструмент има тайни, които ги подава. Но трябва доста да се занимава човек.
По уникален начин съчетавате фолклор и джаз. Къде е вълшебството в тази магия?
Това ми се случи отдавна – някъде в началото на 80-те, когато моят приятел Дарин Бърнев ме покани да изпълня две негови пиеси, които бяха комбинация от фолклор и джаз. И така се появих в културното пространство на България – благодарение на него. По-късно вече аз започнах да се занимавам също с композиране в тази посока. Наистина джазът е много отворена музика и той дава шанс и на други жанрове да оказват влияние върху силата му. В този случай джазът и българската народна музика се преплетоха и ми отвориха един път, по който и до ден днешен се движа, а и ми е интересно да правя точно тази комбинация. Като комбинации могат да се правят най-различни – с най-различни жанрове. Въпросът е човек да има точно естетическата мярка и баланс за правене на тази музика, така че да си постоянно на ръба и да не прекрачваш баланса, и да създаваш кич. Защото е много лесно да се създаде кич, когато се опитваш да кръстосаш различни жанрове, ако не познаваш материята. Затова човек трябва доста задълбочено да познава стиловете и да знае кое с кое си подхожда. Много лесно е механично да се сглобят нещата. Напоследък се вижда това явление. Само заради това, че е модерно да се смесват жанрове, някои чисто механично го правят и създават една обемна кич култура.
Преди време Милчо Левиев Ви нарече “първият кавал на планетата”. Според Вас кой е вторият?
Ами, Милчо трябва да отговори. Аз нямам поглед за класацията. Трябва него да питаме.
Неотдавна се завърнахте от Оман. По какъв повод бяхте там?
Имах концерт по един международен проект. Бяхме повече от 10 души състав – с участници от Южна Америка, Египет, Европа и свирихме една прекрасна музика на известния арабски изпълнител Насир, който живее в Египет и свири на ууд (арабски струнен инструмент). За мен това беше първото ми посещение в арабския свят и съм доста впечатлен. Много екзотично беше. Надявам се пак да пътувам.
Как приемат в чужбина Вашата музика?
Публиката харесва музиката, която правя. И благодарение на това имам концерти. И в България я харесват, и в чужбина – въпрос на отношение. И от моя страна към публиката, и от страна на публиката към мен.
Вие работите много с чуждестранни музиканти. Кой е най-необичайният концерт, в който сте участвал?
Този прословут концерт, който направихме на 5500 метра в подножието на Еверест. То е една българска експедиция. Беше наистина абсурдно място за концерт, но ние го направихме заради самата идея. Там бяха и Дони, Коцето, Николай Иванов, Марина Великова и други.
На сцената Вие обичате да импровизирате, а в живота обичате ли предизвикателствата?
Да. Музиката е отражение и на светогледа на музиканта. И ако не обичаш импровизацията, авантюрите и предизвикателствата, музиката ти е доста консервативно устроена и безинтересна. Въпреки, да речем, съвършеното изпълнение. Когато една музика не съдържа в себе си многоплановост, тя не е толкова въздействаща. Музиката и музикалната линия трябва да провокират слушателя и самия изпълнител в най-различни планове едновременно.
С Вашия талант имате възможност да работите навсякъде по света. Защо останахте в България?
Аз имам възможност и работя навсякъде по света.
Да, но постоянно сте тук. Има музиканти, които заминават и не се връщат с години.
Ами, в България е моят дом. Някой си прави дом на друго място и там отива да живее. А на мен ми харесва тук. Я, вижте каква хубава природа имаме. Каква невероятна светлина сега в този следобед! Такава есенна картина трудно може да се открие на друго място. Например на Арабския полуостров това усещане го няма. Ние имаме шанса да живеем на много хубава географска ширина, с едно природно богатство в това отношение и, разбира се, трябва само да се грижим за нашия дом, и да оценяваме това богатство.
Композирате и музика за филми. Как се вдъхновявате?
Много често това е поръчка, която пристига от страна на режисьора, продуцента и композиторът трябва да се потопи в сценария, във фабулата, в изискванията на режисьора, неговите идеи. Композиторът трябва единствено да обслужва филма и да помага за въздействието, което е нужно за режисьора. Вдъхновявам се от най-различни места. Така ми идват идеи – някои от разговори с режисьора, други от самия сценарий, трети – от снимачната площадка. Друг път от разговор с човек от екипа, или пък някаква история, която е във връзка със сценария и филма. На различни места се намира ключът на вдъхновението за филмовата музика и композиторът трябва да търси и да го открие.
Участвал сте в проекти на филмовия композитор Енио Мориконе. На какво се научихте от него?
Това мое познанство ми се отрази наистина доста дълбоко като отношение към музиката. Енио Мориконе е един изключителен композитор, музикант, гений на нашето време, който не случайно е любим на хората по света. Неговите филмови музикални решения остават незабравими в световната филмова история. Скоро той дори изнасяше концерти на живо – като диригент със своите известни филмови пиеси, със симфоничен оркестър. Невероятен човек е. Той на пръв поглед изглежда като инженер например, или някакъв математик и никога не може да си помислиш, че това е геният – музикант. Държи се много естествено при общуването с хората. Харесахме се наистина. Аз му оставих моя музика и той побърза да сподели впечатлението си пред журналисти на пресконференцията, която бяха организирали във връзка с този негов филм тогава. Такива едни срещи с колоси на световната музикална култура дават на нас – по-земните, по-скромните музиканти, които принадлежат на България, да се чувстваме облагородени и да се стремим наистина да даваме максималното от нас за нашата национална култура.
Да, но и България се гордее с големи музиканти. Имате ли любими български музиканти?
Да, имам много – в най-различни жанрове. Прекрасни неща могат да се чуят от нашата хорова музикална култура, като се започне от Добри Христов, Кюркчийски, Стефан Мутафчиев, Панчо Владигеров, Пипков, Марин Големинов …
В момента върху какво работите?
Върху един нов диск, който трябва да излезе. Той е с мои записи, правени в БНР заедно с Биг Бенда на БНР още от началото на 90-те години до миналия месец. Включвам ги в един албум. Изпълнявам и мои композиции, и композиции на други композитори, с различни диригенти – още от Вили Казасян, Янко Миладинов. Там като композитори са Александър Бръзицов, Любомир Денев, Стайко Стайков и много други. Това ще е един интересен албум, защото не е правен в света такъв.
Кога ще излезе на пазара?
Надявам се в края на годината или началото на 2009-та.
Какво още не сте успял да направите във Вашата музикална кариера?
Ами, то ще си каже. Чакам с нетърпение. И това е хубавото на музиката, че тя ни изненадва цял живот. И ако сме й верни, тя ни казва: “Ето, това не си направил, хайде да го направиш!” И ти го правиш. Или нещо ако си замечтаеш и то вземе, че се сбъдне. Музиката е много благодарна на тези, които са постоянно с нея и я обичат.
Вие преподавате ли?
Нямам време от концертите да се спра и да стана преподавател.
А желание имате ли?
Ами, това ще стане, да. Като се поустановя вече на едно място, да нямам толкова пътувания, тогава може наистина да хвана един курс млади хора и да ги посветя в това, което умея – в музика.
Правите ли компромиси заради работата?
Компромиси се правят винаги. Истинският живот е така устроен – с компромиси. А другият – в книгите и в твърдите глави на хората, е без компромиси.
За какво мечтаете?
Мечтая за много неща. Мечтата е съкровено нещо. Аз вече съм оставил тя сама да се появи и да се реализира, без да я натискам и да я пришпорвам. Мечтата може да бъде малка – неочаквана и огромна – неочаквана. Една мечта може да бъде реализирана и нереализирана. Но тя винаги си остава мечта. Дори да се реализира, тя отива в миналото и на нейно място се появява друга мечта.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Тъкмо завършихме с мечта – пожелавам им да останат мечтатели!
Amon Tobin и рок и фюжън джаз формацията Влатко Стефановски Трио!
Поезия и кавал – с обща премиера