„Тежък дар“ е книга, която следва сюжетната линия на трилъра и мистерията, но надхвърля рамките на жанра си с темите, които разглежда – за приятелството и братството, драмата на семейните отношения и връзки, смъртта и вярата, и на-вече – говори за тежкия дар на мъдростта, който се получава само след тежки изпитания.
Това е времето, което Франк и Джейк (13 и 11 години), будните синове на местния пастор, винаги ще помнят, защото променя живота им завинаги. Всичко започва със смъртта на едно малко момче, убито на релсите от идващия насреща локомотив на „Юниън Пасифик“. През това лято смъртта ще е честа посетителка в градчето и винаги в различен облик. Злополука. Естествена смърт. Самоубийство. Убийство.Децата се оказват в центъра на злощастните събития, сполетели малкото градчеНю Бремен – Минесота, в началото на 1961г. За скръбта няма възраст и понякога се налага да пораснеш по-рано от предопределеното.
Има ли как да избягаме от действителността, за да съхраним невинността на детството? Или поемайки от бремето на онези, които обичаме, съзнателно ли навлизаме в света на възрастните? Можем ли да надмогнем обстоятелствата и да запазим човешката си същност, въпреки нещастието? Или може би – точно заради него. Защото само изминалите трънливия път на страданието, могат да се сдобият с тежкия дар на мъдростта.
Това е роман за изборите, които правим, и неизбежните последствия. За възмездието и прошката. Но най-вече – за израстването и чудото на любовта.
За автора
Уилям Кент Крюгер е роден през 1950 г. Не е завършил университет. Изгонен е от „Станфорд“ през 1970 г. за „радикални възгледи“ и участие в студентски протести. В интервю отскоро казва, че се гордее с това повече, отколкото ако го беше завършил. Автор е на 16 криминални романа за пенсионираният чикагски шериф Кърк О’Конър, някои от които също са отличени с награди. Докато е дете, семейството му се мести почти непрестанно и никога не е усещал принадлежност към определено място. Минесота е мястото, където за пръв път се е почувствал у дома.
Идва от бедно семейство – баща му е бил учител по английски, а майка му – нереализирал се музикант. Те трудно са успявали да изхранват голямото си семейство (Уилям е имал по-малък брат и по-голяма сестра).
След като напуска университета, Уилям работи какво ли не: дърводобив, изкопаване на канавки, строителство и писане като журналист на свободна практика. От дете е мечтаел да стане писател и през всички години, до написаване на първия си роман, не е спирал да пише. От баща си наследява огромната любов към литературата, а на 19 години иска да е като Хемингуей. Идосега обича да пише рано сутрин, при изгрева на първите слънчеви лъчи, точно като него.
Блиц интервю с Уилям Кент Крюгер: „карам думите да пеят“
/предоставено от „Изток-запад“/
Как бихте описали живота си само с 5 думи?
Семейство. Размисъл. Писане. Дисциплина. И винаги: мечтаене.
На кой жив човек най-много се възхищавате?
Мoхамeд Юнус, често наричан „Банкерът на бедните в света“.
Каква е професията ви в света на фантазиите?
Горски рейнджър.
Как бихте описали съвършеното щастие?
Всяка сутрин да седна с чаша кафе по изгрев слънце и да пиша точно за това, което искам да пиша, без да се безпокоя за нищо в този момент, с изключение на това, как да накарам думите да пеят. Животът е твърде сложен и това не се случва толкова често, но когато стане, господи, направо е магическо и в тези моменти съм истински щастлив.
Ако можехте да сте навсякъде по света, къде бихте избрали да сте?
Предполагам някъде на топло, където има плаж от бели песъчинки, покрай синьо море. Също в Минесота през зимата – това винаги звучи прекрасно.
За какво най-много съжалявате в живота?
За това, че никога не се научих да свиря на музикален инструмент. Представям си как щях да се забавлявам с куп други музиканти, под звуците на любимите ни парчета.
Какво опеделяте като най-голямо постижение в живота ви?
Създаването на семейството ми.
Кое качество определяте като най-големият ви недостатък?
Невъзможността да откажа, когато ме помолят за услуга.
А като най-голям добродетел?
Невъзможността да откажа, когато ме помолят за услуга.
Кои са трите лични качества у хората, които са най-важни за вас?
Състрадание, честност, чувство за хумор.
Какъв съвет бихте дали на всички млади писатели, които гонят вашите успехи?
Пишете, защото обичате да пишете; всяка друга причина със сигурност ще ви разочарова.