Виждаме се с Теа на следобедно лежерно кафе в уютно кътче на София. Пристигнала е сутринта, но е свежа и усмихната. Тя е само на 19. Изглежда като току-що порасналата Алиса – на ръба на това вече да изглежда сериозна, но все още прекрасно невинна и изпълнена с чар и жизненост. Говорим си за Боян, разбира се, втората й книга, която излезе в началото на лятото. И за щастието, любовта и още, в това интервю специално за читателите на Kafene.bg.
Къде е културата във Варна? Има ли я?
Определено я има, за жалост на малко места. Но има много млади хора, които живеят в чужбина, връщат се, правят интересни неща … Има ядро от хора, които знаят с какво се захващат и го правят с голям ентусиазъм. Мисля, че и аз съм от тези млади хора, защото и двете ми книги са представени първо във Варна. Аз много я обичам – това си е моят град.
Елин Рахнев е редактор и на двете ти книги …
Толкова съм благодарна и на Елин и на Кольо! Страхотно приятелство се получи между нас. Първо се запознах с Кольо, който реши да илюстрира книгата ми – първата, а след това и втората. Кольо ме запозна с Елин. Той прочете нещата ми и каза „Аз ще съм ти редактор.“. Тогава бях на 16 и ме пуснаха в някакъв филм … Работихме заедно, наредихме книгата, много хареса нещата Елин, крайния резултат, Кольо направи страхотна корица и когато бях готова и с втората отново се обърнах към Елин и той каза, че ще ми е редактор докато него го има и докато аз пиша. Кольо направи отново страхотна корица. Искрено се надявам текстът да й отговаря, защото корицата наистина е уникална.
Кой е Боян?
Е, да … Има ли го Боян? Има го. Надделява един човек, но Боян е събирателен образ. Той е моето пристанище и съм късметлийка, че го има.
Как е да си на 19 и да имаш вече две издадени книги?
Не се възприемам като писателка. Аз ги написах, защото имах необходимост. Не обичам това категоризиране „поетеса“, „писателка“. Ужасно щастлива съм.
Освен нуждата да ги пиша имах и страшно желание. Случиха се много бързо нещата. Въпреки това и двете книги са плод на много, много усилия. Нищо, че Боян я написах за 10-12 часа. Това са години наблюдения, натрупвания … много истории събрах, които трябваше да разкажа.
Къде ги събираш? Имаш ли си писателско тефтерче? Как пишеш?
Не, аз не си водя записки. Помня си ги.
Пиша на терасата, с одеяло, ако е студено. Гледам фара, слушам музика … имам и люлеещ се стол, който подарих на майка ми, но го ползвам само аз.
Много се състарявам, когато пиша. Имам чувството, че съм живяла страшно дълго време.
Отделно съм толкова безразсъдна … не мога да давам съвети как да се живее, нито от книгата да се вадят някакви съвети, абсурд … На мен ми е толкова объркано. Аз самата имам нужда от съвети.
С Боян се срещнах със себе си, намерих отговорите, пречистих се. Според мен много често сме повече в миналото, отколкото в бъдещето. Ние носим товара на миналото, с надежда за бъдещето. Аз сключих мир с моето минало, за да мога да продължа напред. И извлякох най-доброто.
Пишеш ли?
В момента не пиша. Събирам материал. Моето събиране на материал е в живеенето – слушам разговори, гледам хора … емоции, и се опитвам да си правя моментите. Дори да знам, че след 10 минути ще ми е страшно неприятно или тъжно, ако се обадя на някого, но знам, че ще си струва пък разговора. И го правя. А много хора се страхуват да вдигнат телефона .. и да вземат това, които им трябва. А то ни се дава. Лесно е.
Какво ти предстои?
Аз съм доста ученолюбива. Ще уча от есента в Милано, там съм приета – Art Directing. Италия ми е голямата страст. Изкарах две гимназии едновременно и то само, защото обичам Италия. Исках да имам и италианска диплома. Италия много присъства и в първата ми книга.
А в момента?
Това лято е лято, което ще опиша някога, със сигурност. Много съм щастлива, защото ми се случиха неща, точно както исках и чух неща, които не съм предполагала, че ще чуя и то от хора, на които искрено се възхищавам. И не мога да го повярвам. Наистина е като филм, много е хубаво!
Какво обичаш да четеш?
Маркес много обичам. Той е най-големият литературен учител за мен. От българските автори много обичам Захари Карабашлиев, Елин … Горда съм, че вече мога да ги нарека приятели. Това не мога да си представя! Тук, приятно, ми се разминават реалността с очакванията.
Как се прекрачва от поезията в прозата?
Аз не очаквах, че ще пропиша проза. Елин ми каза веднъж, че ще започна да пиша проза, после сценарий. Аз бях скептична към това. Но година по-късно написах Боян.
Много рязък завой. Сега не мога да седна да пиша поезия. Явно ще е проза от сега нататък. Но, не се знае – на 19 съм и имам ужасно много време!
Как се виждаш в бъдеще? Ще пишеш ли още?
Задължително.
Много е клиширано, но писането е нужда, не е суета. Мисля, че хората, които четат го правят да не е суета. По-скоро е споделяне. Много е хубав контакта между автора и читателите.
Освен това се виждам пътуваща – много обичам да пътувам. Пътуваща, пишеща и обичана!
Имаш ли си любимо кафене?
Да, във Варна – Хубо, на плажа! В момента, в който прекрача от асфалта към пясъка просто толкова ми става хубаво, душата ми се отпуска … Това е мястото.