Изложбата "Светът на Иванка Сокерова (1926 –1993)" – пластика, релеф, рисунка, колаж ще бъде открита на 12 ноември 2008 г. от 18:30 часа в галерия "Сариев" в Пловдив. Тя е осъществена със съдействието на изкуствоведа Димитър Грозданов – наследник на нейното творчеството.
Иванка Сокерова е от художниците с най-драматични съдби в българската реалност. Същевременно тя е от авторите, които отбелязват най-високите точки в понятието за артистична дейност. И от друга страна тя участва в типични отношения между общество и творец, между социална действителност и елитарни дейности.
Художничката е родена в заможно семейство и до 12-годишна възраст се развива като пианист вундеркинд. Тежко заболяване парализира дясната и ръка и след дълго лечение тя постъпва в курса на проф. Марко Марков, където изучава скулптура. До края на живота си художничката работи само с лява ръка и създава стотици релефи и пластики от керамика, както и рисунки и колажи, а също така и текстове. В творчеството си тя комбинира класически похвати и техники близки до дадаизма, принципи от нашата традиция и от различни периоди от световното изкуство. Аналогията с Дада се налага във връзка с колажите, които Иванка Сокерова работи в последните десетилетия от живота си и които представляват своеобразни анализи на музикални теми, на киното и на социални явления.
В керамиката й личат няколко основни периода. През 50-те години на миналия век тя работи класически релеф и скулптура. През 60-те и началото на 70-те години – трансформира и осъвременява принципи от египетския релеф, а скулптурите й се родеят с т. нар. келтска идолна пластика по нашите земи. В последния период от творчеството си авторката създава стил, който е нейна запазена марка. В оцветените си релефи тя свободно преминава от тема в тема и опоетизира сюжети, свързани с митологията, природата и философските метафори.
В кръга на Иванка Сокерова са имена като Лика Янко, Славка и Борис Деневи и др. С тях тя създава един вид домашен театър, който може да се определи като ранен пърформънс (от 50-те години на ХХ в.) в нашето, а и в европейското изкуство.
Иванка Сокерова приживе осъществява две самостоятелни изложби, които не й донасят широка популярност. Нейни произведения обаче са колекционирани от познавачи и ценители, както и от дипломати у нас. След смъртта й творбите й бяха разпръснати, а една част (по нейно желание) постъпи в колекцията Процес – Пространство – включително и многобройните й текстове. Художничката е ползвала няколко езика и съответно на тях пише и превежда философия, есета и пр.
Днес Иванка Сокерова е символ на независимата творческа позиция. Тя умря в бедност – в огромен апартамент – ателие на ул. "Патриарх Евтимий" в София. Може да се каже, че напусна живота в недоимък. Домът й, пълен с нейни творби, с колекция от картини и ценни мебели бе продаден, а съдържанието му бе разпръснато. Той не бе превърнат в музей на съдбата на българския гений – какъвто трябваше да стане.
Изложбата продължава до 15 декември 2008 г.