Таня Цанова е родена в София. През 1981 г. завършва Унгарска Художествена академия за изящни изкуства – Будапеща, в класа на проф. Томаш Виг. Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура. Член е на СБХ.
Има много изложби. Последната й голяма творческа изява бе участието й на Международния симпозиум по скулптура от камък в гр. Бруске, Бразилия през 2007 г.
Таня Цанова е и учител по изобразително изкуство в Националната природо-математическа гимназия в София.
Как избрахте да се занимавате със скулптура?
Още като дете обичах да моделирам с глина. По-късно като тийнейджър реших да кандидатствам в Художествената гимназия, тъй като около мен имаше много скулпторки – приятелки на майка ми, които правеха много хубави неща. Една от тях беше Слава Петрова, която за съжаление неотдавна почина. Тя беше образец за мен тогава. Правеше много хубави скулптури на майки с деца, играещи деца, които бяха изключително живи. И аз под влияние на Слава Петрова започнах да моделирам. Приеха ме в Художествената гимназия и така вече продължих да се занимавам по-професионално.
Кои са Вашите учители в занаята?
Ами, преди всичко това е Слава Петрова. По-късно – Томаш Виг – моят професор по скулптура в художествената академия в Будапеща, който също беше за мен един образец за скулптор. От световните скулптори – това е Хенри Мур.
Какво Ви дава тази професия?
Скулптурата ми дава изключително много. Аз поглеждам от един друг ъгъл света. Общувам с камъка специално, както и с дървото. И в тях откривам живи образи. Но това е много странно да се обясни. Човек трудно обяснява своето изкуство.
Върху какво работите в момента?
В момента правя скулптура от мрамор на една цигуларка, която е в естествена големина. Правя я за себе си, не по поръчка, тъй като много обичам музиката. И смятам, че изкуствата са свързани помежду си.
Откъде черпите енергия?
Енергия например мога да черпя от красивата природа, от моите ученици, които са любопитни за света, отворени към света. Също така и от хубавата музика, която слушам, както и от някоя хубава книга.
Имате ли любим материал от тези, с които работите?
Любимия ми материал е камъкът. Тъй като аз го свързвам с изкуството още в древността, когато хората са откривали в скалите едни загадъчни и странни фигури и са ги издълбавали със страхопочитание. И камъкът е една особено мистична материя, в която хората са усещали винаги един особен живот на скалите и на земята. В него откривам много образи.
Обичам също и в дърво да работя. Работила съм и в мрамор, и в бронз. Но предпочитам камъка.
Изкуството експеримент ли е или игра?
Сега, доколкото играта също е вид експеримент, може да се свърже и с двете. Тъй като, когато човек започва една творба, той никога не е сигурен в резултата и същевременно, ако той се забавлява с това, което прави, ако му е приятно да работи, а не работи по задължение, тогава винаги се получава един интересен резултат, по-жив.
Вие сте и преподавател по изобразително изкуство. Как възприемат изкуството Ви Вашите ученици?
Те много ме окуражават и се радват, когато направя някоя интересна скулптура. Аз споделям с тях своите търсения и те винаги ме поощряват.
А младото поколение има ли интерес към изкуството?
Някои деца се интересуват от музика, други от изобразително изкуство. Има и такива, които не се интересуват от изкуства. Това е естествено. Хората са различни. Но на мен ми се иска колкото може повече деца и младежи да имат интерес към изкуството въобще. Тъй като аз се занимавам с изкуство и то е естествено желание да споделя това с другите.
Имате ли Ваши тайни в занаята?
Да. Всеки човек си има тайни. И това е общуването с камъка примерно, в който откриваш скрити образи и значения.
Ще споделите ли нещо, или си остава тайна.
Когато човек гледа съсредоточено някой обект и се концентрира, той може да стигне до някои открития.
Коя е най-трудната Ви скулптура?
Най-трудната ми скулптура беше в Бразилия. Тъй като това беше един голям триметров камък, който аз трябваше да обработя за един месец (много кратък срок). И трябваше да изработя четири фигури на танцуващи жени в четирите посоки на света. Нарекох творбата “Танц”, защото танцът е характерен за Бразилия и символизира общуването с природата, също така хармонията, ритъма, свързва се с древни ритуали. Мисля, че скулптурата стана сполучлива, тъй като накрая доста хора я харесаха.
Като стана дума за Бразилия, Вие миналата година бяхте на международен симпозиум по скулптура от камък в град Бруске. Кой Ви покани да участвате?
По интернет открих страницата на град Бруске. Научих за него и от своята колежка Лили Поборникова, която е участвала в много симпозиуми. Разбрах, че там се провежда един много добър, световноизвестен симпозиум и участват също така и добри скулптори. Миналата година кандидатствах с мой проект. Той беше одобрен. Изпратиха ми съобщение, че са приели моя проект. От приблизително 170 проекта бяха избрани 19 – от Италия, Франция, Армения, България, Израел и др. – около 12 държави. И след като получих това радостно за мен съобщение, след около 2 – 3 месеца заминах за Бразилия.
Имаше ли други българи на този симпозиум?
Да – Лили Поборникова, от която всъщност научих за симпозиума. Тя участваше със своята творба, наречена “Жена”.
Какво знаят бразилците за България?
Бразилците възприемат по същия начин България, както ние възприемаме Бразилия – като една екзотична и далечна страна и също имат желание да дойдат в България, както и ние имаме желание да отидем в Бразилия.
Работите ли по поръчка?
Понякога. Правила съм някои паметници – например на Васил Левски в Кремиковци, на Захари Стоянов в 104 училище – София, паметник на Паисий Хилендарски в село Доспей, Самоковско, в Бели Искър също имам една скулптура – при извора. Допада ми да работя монументални скулптури, но често работя и за себе си. За удоволствие.
Вие сте завършила скулптура в Унгария. Кое е специфичното на унгарската школа?
Тя е много разнопосочна. Специфичното е, че в Унгария скулпторите не се стремят толкова да създават монументи. Скулптурата е по-камерна и е по-близка до човешкото светоусещане. Докато при нас дълго време скулпторите се стремяха да издигат монументи. Имаше един период, когато скулптурата беше изключително монументална. И това съдзаваше известно отчуждение между зрителя и фигурата. Макар че такава скулптура се прави доста трудно. Това изисква усилията на много хора, голям екип. В Унгария стремежът е да се създаде едно по-непосредствено общуване между скулптурата и зрителя. Това напоследък го има и при нас.
Какви са предстоящите Ви изяви?
Предстои да участвам в един симпозиум по скулптура от дърво в Дания – в град Одензе, където има музей на дървената скулптура. Това ще бъде през юни тази година.
А как се стигна до това участие?
Миналата година участвах в друг симпозиум в Дания – в град Хойер. И там, когато правихме заключителна изложба, дойдоха представители от музея в град Одензе и харесаха моите скулптури. Поискаха да изпратя проект. И след като го изпратих, го одобриха и ме поканиха.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Винаги да гледат хубавото в живота и да бъдат творци в живота!