Днес в рубриката ни "Интервю" ви представям журналистът и радиоводещ Таня Иванова, и веднага й давам думата да се представи.
Аз съм радиоводещ на предаването „Следобедни импровизации“по Джаз ФМ. Освен хубавата музика обичам пътешествията, моторите, срещите с приятели, разходките с дакела Фрида, добрата литература, вкусната храна и това, което италианците наричат dolce farniente – сладко безделие. За съжаление все по-рядко ми се случва.
Какво най-много харесваш в работа си?
Нашата работа е специфична, ти винаги носиш работата със себе си. Работното ми време не приключва с края на предаването. Никога не знам кога и къде нещо може да ме провокира и да ми даде идея за нова тема или акцент, който да обвържа с музиката. Това ми харесва – прави възможностите неограничени. Харесват ми срещите с интересни събеседници от всички краища на света. И много се радвам, че имам достъп до музиката, която обичам, понякога дълго преди тя да се появи официално на пазара – нещо наистина безценно за нетърпеливи хора като мен.
А коетоти е трудно в нея?
Все по-трудно ми става да следвам темпото, което в Джаз ФМ сами си налагаме. Ние полагаме сериозни усилия, за да успеем да направим всичко, което сме планирали. Но истината е, че постоянно се появяват нови и нови неща, които ни се струват интересни за отразяване и накрая оставаш с усещането, че непрекъснато бързаш.
Търсенето или предлагането трябвада е водещото в музиката? Каква е разликата с другите изкуства?
Както се казва, музиката е универсален език. Може би затова всеки слуша един или друг вид музика, но не всички четат книги или ходят на театър. За мен музиката е изкуство, винаги съм гледала така на нея, но в музикалния бизнес има практика след маркетингови проучвания, след отварянето на „празнини“ в музикалната сцена да се създават проекти, за да обслужват нечии интереси и да правят бързи пари. Знам, че този подход често се използва в някои от съседните ни държави. За мен това, което правят тези хора, няма нищо общо с музиката. Тази нагласа е толкова далече от същността на музиката и за съжаление е толкова разпространена днес, че идеята да станеш звезда идва много преди осъзнаването кой си, какво можеш да правиш и какво е нивото на уменията ти. Да не говорим колко нелепи са всички тези стереотипи за начина, по-който изглеждаш, дали можеш да танцуваш и все неща от този род. Няма какво да се лъжем, външността винаги помага, не само за кариерата, но съм забелязала, че в един момент, по ирония на съдбата се появява някой артист, който по никакъв начин не оправдава тези очаквания, разбива клишетата на пух и прах и се превръща в звезда въпреки килограмите си, възрастта или неумението си да танцува. За мен това е знак, че все пак талантът има значение. Тук разбира се, говоря за поп музиката, където много често в еднодневки се превръщат не само песните, но и хората, които ги изпълняват. Това е много тъжно. В едно интервю на Джони Мичъл за New York Magazine, което прочетох наскоро, тя коментира колко е непостоянен, алчен и корумпиран музикалният бизнес. Джони Мичъл признава колко много пъти в началото на кариерата й продуцентите са спирали нейния порив да поема рискове и да опитва нови неща, държали са се тиранично с нея и целта им е била единствено да бъдат в крак с тенденциите. Ето още ще преди колко години е било така. Според Джони Мичъл нещата днес са станали по-зле. През 2007 г. тя чува анонс по радиото, в който звукозаписен продуцент уверено обявява, че вече не търси таланти, а хора, които изглеждат добре и имат желание за сътрудничество. Това в голяма степен обяснява защо е такова нивото на популярната музика през последните години.
Аз отдаван съм направила своя избор. Ще си позволя една аналогия с другата ми голяма страст – храната. Тъй като много обичам добрата храна, обичам и да готвя, не съм склонна да се храня където и да е. Предпочитам два типа места – където предлагат изискана храна, която аз не бих могла да приготвя вкъщи или места, където храната е проста, семпла, но много вкусна. В единия случай става дума за майсторство, което често е изумително, а във втория говорим за нещо базово, което е в основата на удоволствието от храненето.
В музиката търся същите неща, даже много повече – качество, виртуозност, но не на всяка цена и най-важното – музиката да има душа. Обичам музиката, защото ми носи приятни емоции, защото ме изненадва, кара ме да мисля, да мечтая, зарежда ме до такава степен, че понякога сякаш не стъпвам на земята. Преди време, когато разговарях с един от най-любимите ми музиканти – Пат Матини, той ми каза, че за него всичко идва от музиката, че много от нещата в живота си е научил именно от нея. Аз също научавам ежедневно много неща от нея. Това няма как да се случи с музиката, която е създадена само и единствено в името на комерсиалния успех, очакванията и модата. Както Христо Йоцов заяви наскоро в предаването ми: „Музиката трябва да води след себе си хората, а не хората да я водят. Масовият вкус не трябва да дърпа един вид изкуство, а точно обратното.“
Отшумя ли чалгата у нас?
Ако трябва да бъда честна, не отделям време да мисля за т.нар. „чалга“, но понякога и без да искам ми се случва, когато излизайки от вкъщи, чувам такава музика от съседния апартамент. Но като цяло тя е много далече от мен и от всичко, което ме интересува. За съжаление доста неприятни процеси в обществото ни станаха основа за подобни явления и нагласи, така че по-скоро ме тревожат проблеми като бедността и мизерията, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на медиите в България. Решаването на тези проблеми със сигурност би подобрило средата, в която живеем, а това от своя страна ще се отрази на вкуса, потребностите, ценностите, отношението ни към света и другите. Заради работата ми в Джаз ФМ никога не съм гледала на себе си като на човек, който прави дадено нещо, за да се противопостави на друго. В този смисъл никога не съм се възприемала като човек, който застава срещу чалгата. Никога не съм разбирала нагласата да съществуваш, за да бъдеш срещу някого. Правя това, което обичам, и в което намирам смисъл.
Когато не си на работа, каква музика слушаш?
Вкъщи слушам джаз по всяко време на денонощието, но, когато съм на почивка, предпочитам тишината.
Каква музика обича да слуша Фрида, кучето ти?
Не съм забелязала да има някакво специално отношение към музиката, но си спомням, че преди години, когато беше още бебе, беше запленена от ритъма на една песен на Принс.
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Пожелавам им много нови емоции и повече време за нещата, които им носят удоволствие и ги правят щастливи.