Таня Джокова – водещ редактор "Българска литература" в издателство "Colibri" за социализма в съвременната българска литература.
На 6 октомври от 18:30 ч. в книжарница "Сиела Ректората" ще се проведе "Вечер, посветена на литературата за социализма". Това е поводът в аванс да потърсим мнения по темата на редактори, издатели и преподаватели по история на литературата.
Как си обяснявате "възкръсването" на социализма в литературата през последните десет години, не се ли забави то?
Според мен не може да се говори за забавяне. Независимо от динамиката на обществената ситуация литературата има свой собствен ход, своя логика на развитие. „Социализмът” е тема, която се нуждае от осмисляне, от натрупване на документален материал, от внимателно изследване на архивите, от открояване на гледни точки и разграничаване на отделни пластове. Тя е част от универсалната тема за диктатурата, властта, насилието, свободата и в този смисъл не е подчинена на диктата на времето, за нея няма давност. Трябва да се подчертае и една специфична особеност на българската литература през 90-те: творческата свобода и енергия и неистовото желание за естетическа трансформация избухнаха преди всичко в поезията. Вероятно последните десет години са време на натрупан опит, на достатъчна дистанция, на развити рефлекси и зряла чувствителност спрямо темата. А това дава свобода на по-смели форми за интерпретирането й. От друга страна, социалистическият период в България не е колективно заклеймен, на различни нива социализмът сякаш продължава своя живот; деформациите на прехода все по-често се отливат в сантименти по миналото (особено на равнището на бита, на манталитета). И може би литературата интуитивно реагира точно на тези процеси.
Доколко художествената литература, интерпретираща документални събития, може да играе ролята на историческа памет на обществото?
Всеизвестна истина е, че този тип литература конструира колективни представи, модели и митове, че важни исторически събития и епохи са усвоени в голяма степен през фикционалното. Що се отнася до темата за социализма в България – проблемът е по-сложен (поне в момента). Все още социализмът се преживява като всекидневие, все още обществената нагласа към това минало е твърде нееднозначна (даже поляризирана). Струва ми се, че в съвременната литература паметта се експонира по-скоро като индивидуална. Въпросът възможно ли е социализмът да се преживява като колективна историческа памет, все още търси своя отговор и очаква своето дълбоко художествено претворяване.
Ролята на тези книги – връщат ни в социалистическото минало с носталгично-романтични чувства или с шок и ужас ни разкриват истини, за които мнозина читатели, особено по-младите, родени след демокрацията, не знаят?
Смятам, че този тип текстове не може да бъдат упреквани в банална еднозначност. Напротив – и в жанрово, и в концептуално, и в стилистично отношение те са твърде разнообразни, очертават различни литературни полета и тенденции. Документално-мемоарната и т.нар. „хибридна” литература продължава да натрупва факти и истории, които са шокиращи, болезнени и травматични (напр. Хр. Христов, "Убийте скитник" и "Двойният живот на агент „Пикадили”; Ст. Табаков, "Забранено за четене"; И. Александрова, "Горещо червено" и др). В "Инвентарна книга на социализма" (Г. Господинов, Я. Генова) и "Аз живях социализма" (Г. Господинов и кол.) комунизмът е представен чрез лични истории, символи и вещи, като индивидуално преживяване. В полето на художествената литература тенденциите също са разнопосочни (Г. Господинов, "Физика на тъгата"; Вл. Зарев, "Изходът"; пародиращите жанрове и исторически митове романи "Дзифт" на Вл. Тодоров и "Сестри Палавееви" на Алек Попов…). Особено интересен е феноменът „имигрантска литература” с цялата противоречивост на интерпретацията и на рецепцията й. Заслужава внимание и опитът на по-млади автори, които не са „живели социализма” като зрели личности, да го осмислят и интерпретират през една сантиментално-иронична гледна точка – през спомена от детството или през чужди разкази и косвени представи (напр. В. Минкова, "Доклад на зелената амеба за химическия молив").
Що се отнася до младите читатели, които „не знаят” истините за социалистическия период – това е тема за много сериозен разговор. И литературата на тази тема е съществена част от него.