Резюме
През тъмните средни векове в студените степи на аварска Панония се ражда момче, което ще направи България велика! Той е законотворец, обединител и завоевател. Той е кан Крум! Фигурата на владетеля изпъква ярко с качествата си на воин и с чисто човешките емоции, които носи в себе си. Тя е жива, пластична и реална. На базата на неизвестни досега исторически факти, романът пресъздава многопластовото и многоцветно платно на България в края на VІІІ и началото на ІХ век; връща ни към корените за произхода на прабългарите и хвърля светлина върху събитията, които ще направят държавата ни фактор на световната сцена.
За Кармен Мишу
Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена на 01.10.1970 г. в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследсвие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния. В момента със съпруга си, който е акушер-гинеколог, притежават клиника по гинекология с ин-витро филиал. Има дъщеря – Любомира, на 7 години.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски. Говори гръцки, защото баба й и дядо й са с гръцки корени.
Първата й книга – „Балканска сага” – е издадена през 2007 г. от изд. „Захарий Стоянов”. Тя проследява съдбата на семейството на един български офицер в началото на ХХ век.
Втората й книга – „Нестинарка” – излиза на книжния пазар през 2008 г., отново благодарение на изд. „Захарий Стоянов”. В нея се преплитат мистиката на нестинарството и реалният свят на българското село в средата на ХХ век.
В сборника с разкази „Синият фургон” (2009, изд. Захарий Стоянов”) са събрани съдбите на хора от нашето съвремие. Той представлява своеобразна миниатюра на прехода в най-новата ни история.
В момента пише книга за семейството на виден габровски фабрикант – възрожденец и родолюбец. Интересът й към историята е видим във всички нейни романи.
За „Тангра и неговият син”
Деветият век е особено важен в историята на Европа. С помощта на римските папи се възражда Римската империя. Варварите, които я унищожават, не успяват да съградят по-съвършен свят и решават да възродят една идея, която сами са изпратили в забвението. Карл Велики тревожи Византия с претенциите да възроди целокупната империя, която включва и източната й половина. Това предполагало ликвидирането на Аварския каганат – една паразитна квазидържавна структура, която преграждала пътя на франките на Изток. Това умело е загатнато в разказа, в който съдбата на България се преплита с актуалните сили в края на VІІІ и началото на ІХ в. Точни са и обрисовките отнасящи се до Византия. В края на иконоборската криза империята излиза обновена и готова да разгърне поредната си реконкиста. В тази ситуация България се вписва много точно в конкретния разказ.
За кан Крум се знае и малко, и много, ако сравним известното за другите български владетели от епохата на метежите през VІІІ в. Наистина, кан Кардам е първият, който забелязва потенциалната сила на славяните и пръв протяга ръка за тяхното приобщаване. Няма почти нито един известен от изворите факт, който да не е намерил художествена интерпретация в романса на Кармен Мишу. Това го прави исторически обоснован и поражда доверие у запознатия със събитията читател във всички вариации на художествената измислица.
Много логично и убедително е описано израстването на бъдещия кан в обкръжението на аварския каган. Така внезапната поява на Крум в Плиска и последвалите събития, които го извеждат до върха, намират лесно обяснение в логически издържания разказ. Голяма сполука е образът на Алки, поставена в основата на Крумовия път към властта. Жените – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине, Севта – са представени с много емпатия, но и с подчертан индивидуализъм. Светът на мъжете е по-константен – воини, държавници, с изключение на Крум, който е вкаран в чисто човешките измерения с неговите пристрастия, любови и фанатичната му ненавист към предателството. Това мотивира издадените от него закони. Чудесно е разработена поантата с развалата на властта. Историята не познава самодържец, който да не е изкушен в една или друга степен от нея.
Твърде пестеливо и, колкото да е странно, убедително вкарвате мистичното и езотеричното, с мяра, която кара дори скептичният читател да приеме разказите, които могат да се възприемат и като съновидения или материализация на мисли и въображение.
В най-напрегнатите моменти разказът става динамичен, къс и отвежда читателя до очакваната развръзка без излишни подробности.
В книгата има изказани много житейски мъдрости, дълбоки психоанализи, които представят на читателя живи обрисуваните образи.
Мога да продължа още много, но в случая споделям само впечатления, без претенции за литературен анализ на текста. Като професионален историк, трудно чета истории, чийто край и общата фабула на разказа познавам, но в случая бях заинтригуван и четях с интерес развоя на събитията и особено на личните драми.
Проф. Георги Бакалов