Разговарям с Таки Самуелян, чест участник в сбирките на „Поетично кафене” за философската поезия и за процеса на писане. Писането не я кара да се чувства специална, тя е земна жена, която просто обича стиховете и пеенето – прочетете повече в интервюто й.
Какво е за вас поезията?
Поезията е философски синтез на ситуации и преживявания. Не може да се пише ей така – заради самата поезия. Винаги трябва да има тема. Приятно ми е да пиша. За мен писането на стихове е вид медитация. Изключвам се от света.
Вашата поезия винаги е философска, писала ли сте любовни стихове?
Любовна поезия се пише на млади години. Явно мъдростта идва с възрастта. Поезията не трябва да носи само красота, но също да представи една идея, да я подтвърди или да я обори.
Как се случва при вас прочеса на писане?
Никога не планирам как ще изглежда петостишието. Преди пишех три, после четири, сега непременно петстишия. Започвам винаги от заглавието. Придържам се към него като съм сериозен мотив, не бива да се отклонявам, но никакъв случай не завършвам с молби. Финалът ми винаги е свързан с това да си стъпи човек на краката, да се вземе в ръце.
Заглавивето може да бъде провокирано от всичко, например от предаване по телевизията. Преди време чух фразата „заключени мечти” и по нея се роди стихотворение.
Когато зададохте предишната тема на Поетично кафене – „Революция” – мислех, че няма да се справя. Тогава отворих интернет и започнах да чета за революциите – национални, социални, технически, в медицината. Така стигнах до сексуаланата, която никак не е маловажна. Тя е свързана с фенимизма, със 60-70-те години на ХХ век – времето на хипи движението. Тя дава равноправие на жената. След това написах и друго стихотворение – за сексуалната революция и последствията от нея.
Любим поет?
Емили Дикинсън
Имате ли редактор, доверен човек, на когото първи четете стиховете си?
Имам приятелка, с която се чуваме по телефона и по скайпа, за да й прочета стихотворението си. Тя често ми казва: „Ето тази дума тук не върви.”
Какво е различното в обществото днес, което провокира различен вид поезия?
Преди хората бяха по-позитивни, добронамерени, наивни. Днес са информирани, имат всички удобства. Общуването ни не е вече толкова естествено и искрено, колкото беше преди. Комерсиалното се намеси в отношенията. Добре е днес да има повече проблемна поезия, както има проблемна журналистика.
Пеете в църковния хор при арменската църква. Как се чувствате, когато пеете там?
Пеенето ми носи баланс, обичам да пея, без да се насилвам да ставам солистка, а и нашите мелодии са много по-различни. Песнопението в литургията ме откъсва от реалността и направо отлитам в други измерения.
Какво бихте пожелали на хората , които четат поезия?
Поезията е за чувствителни хора. Не бих казала , че е елитарна като занимание, но хората, които четат и/или пишат поезия, винаги са били малко на брой, винаги са били различни от другите. Те са от онзи тип хора, които се интересуват от вътрешната красота на човека, духовното очарование, тяхното сърце е някак си по-широко.
Искам да пожелая повече смелост и самочувствие на хората, които пишат или посягат да пишат поезия. Да опитват, да не започват с мисълта „Коя съм аз – не съм Блага Димитрова, нито Станка Пенчева? Аз съм си аз!” Всеки индивид е важен и ценен.