Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около шармантната някогашна парижка знаменитост кръжат нейните дъщеря, внучка и правнучка, забавляват я със своите дребни женски задявки, суети и своенравия. Неочаквано изваждането на един стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни…
Със спектакъла „Столетие мое” Сатиричният театър отбелязва 90-годишнината на СТОЯНКА МУТАФОВА.
В образа на Малу може да открием много от чертите на самата Стоянка Мутафова – жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество – сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контактуването с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. Не случайно Малу с неприкрито кокетство си припомня, как е въртяла около малкия си пръст любовници с по 25 години по-млади от нея. Тъй като героинята на Малу е някогашна моделиерка, а и като се има предвид името Габриел, би могло да се приеме, че Мишел Лоранс донякъде се е вдъхновила и от биографията на Коко Шанел.
Ролята на Фостин е първото разпределение на Полин Лалова в Сатиричния театър, ако не броим, че замести бременната Милена Аврамова в „Максималистът”. От работата с Полин са много доволни както режисьорът Владимир Петков, така и Стоянка Мутафова. Между другото, Стоянка винаги е обичала да работи с талантливи партньори и е от актьорите, които винаги признават способностите на колегите си и изпитват удоволствие от „достойни сценични съревнования”.
Владимир Петков е роден на 18 октомври 1957 в София.
Завършва Френската езикова гимназия „Алфон дьо Ламартин” през 1976. Учил е във Висшия икономически институт в София. През 1985 завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. д-р Анастас Михайлов, специалност „драматична режисура”. 1990-1991 специализира във Франция „визуални изкуства” със стипендия на френското правителство.
От 1991 до момента работи успоредно в различни театри в България, Франция и Канада като режисьор, актьор, драматург и художествен консултант.
В България работи в театрите в Пазарджик, Търговище, Сливен, МГТ „Зад канала”, Театър „София”, Театър „Възраждане”, Театрална работилница „Сфумато”.
Осъществил е над 45 театрални постановки по съвременни и класически автори – български (Ив. Радоев, Ст. Цанев, К. Илиев), руски (Чехов, Горки, Жуковицки, Галин) и западни (Мирбо, Бюхнер, Кокто, Кено, Шепард). Във Франция е реализирал постановки по Тирсо де Молина, Бернар-Мари Колтес и Исмаел Жюд. С френския режисьор Ерик Лакаскад, с когото сътрудничи като художествен консултант и драматург, работи върху автори като Чехов, Горки, Мариво, Расин, Клодел. С постановките „Платонов” (2002) и „Варвари” (2006) в Двора на честта на папския дворец, тържествено е открита официалната програма на Авиньонския театрален фестивал. В Канада (Квебек, Монреал) е работил като художествен консултант на хореографите Силвен Емар и Луиз Бедар.
Ръководил е ателиета по актьорско майсторство и режисура в България и Франция.
Пред 1994 основава в София Театрална компания „Контрапункт”, каот сдружение с идеална цел.
Защитава кандидатска степен на тема „Методология на обучението по драматична режисура” през 2000 в Сорбоната.
Бил е гост-преподавател в Театрален колеж „Любен Гройс”, НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, НБУ.
Между 2001 – 2003 работи във Френския културен институт в София като съветник по сценични изкуства.
2004 основава във Франция компанията Zavod Theatre заедно с драматурга Исмаел Жюд.
През свободното си време превежда пиеси и статии от френски на български
Мишел Лоранс
По-важното за нея: оказа се, че има „българска следа” с авторката. Тя е свекърва на Антония Малинова, българска актриса със стабилна театрална кариера във Франция.
Очакваме Мишел Лоранс да дойде в България за втората премиерна дата – 29 април.
Мишел Лоранс
Завършва актьорско майсторство в Парижката театрална консерватория. Изучавала е класически и модерни танцови техники.
Играла е в множество постановки в Париж, фестивалите в Авиньон и Орлеан, участвала е в турнета. Работила е с режисьори като Жан Меркюр, Жорж Лавели, Жан-Пиер Венсан, Рафаел Родригес и др.
Изявява се като актриса и сценарист в киното и телевизията.
Член-съосновател е на Асоциацията “Открити думи”, с която организира публични четения на съвременни драматични автори в театрите „Рон-Поен”, ТЕП, „Аквариумът” (Париж).
Първата пиеса на Мишел Лоранс “Столетие мое” е поставена в Париж от Франсоа Бурсие в Театр де ла Рив Гош (1997), с известната френска театрална актриса Паташу. Текстът е преведен на испански, руски и български.
Мишел Лоранс е автор и на пиесите: “Няма грешка” (2006), “След една толкова дълга нощ” (2008), “Приятелка(и)” (2009), “Фалшиви прилики” (2010), “Промоция” (2010), “Законът на Мърфи” (2011), “Конференция на върха” (2011).
Мишел Лоранс е била шест години председател на Театралната комисия към ADAMI (организация за администриране на авторските права на актьорите и музикалните изпълнители). В периода 1995 – 2010 е член на експертния съвет към DRAC (регионалната дирекция за култура) за региона Ил дьо Франс. 2010 – 2011 е председател на Контролната комисия по бюджета към SACD (дружество на драматурзите и театралните композитори). Между 2008 и 2010 е главен секретар на Дружеството на театралните писатели, а от 2011 е завеждащ „Международни отношения” към Дружеството.
Сатиричен театър „Алеко Константинов”
Сцена „Щастливеца”
Сезон 2011/2012
258-а премиера – 23.04.2012
СТОЛЕТИЕ МОЕ
от Мишел ЛОРАНС
Превод – Владимир Петков
Постановка – Владимир Петков
Сценография – Петър Митев
Костюми – Анна Пелтекова
Музика – Мартин Каров
Пластика – Татяна Соколова
Габриел, по прякор Малу – СТОЯНКА МУТАФОВА
Марел, нейна дъщеря (около 75 годишна) – ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА
Нина, внучка на Малу (около 45 годишна) – РОСИЦА АЛЕКСАНДРОВА
Фостин, правнучка на Малу (23 годишна) – ПОЛИН ЛАЛОВА
с участието на Тодор Беров