Биляна Ангелова призовава читателите на Kafene.bg на 12.12. в 12 ч. да качат снимки, видеа или послания, написани на дланите си, с хаштаг #STOPthelifeismine
За емоциите, каузите и предизвикателствата на живота в чужбина разговаряме с Биляна Ангелова – съпруга на посланика ни в Република Северна Македония Ангел Ангелов. След Босна и Херцеговина, през последните години семейството е част от българската дипломатическа мисия в западната ни съседка.
Здравейте, Биляна! За нас е изключително удоволствие, че отделихте време да ни разкажете за себе си, каузите, които правите, и какво е да си съпруга на посланик?
Здравейте! Преди всичко, за мен е удоволствие да получа покана за интервю от една от най-предпочитаните онлайн медии в България – kafene.bg, и то точно преди старта на две от моите кампании, които ще реализирам в Република Северна Македония, но за това след малко.
Също така обичам да си говоря на „ти“ с хората. Така границата пада и дори усмивката става по-позитивна и истинска. Затова нека разговорът ни да продължи така.
А сега на въпроса… Много от моите приятели и вероятно въобще хората смятат, че да си съпруга на посланик е привилегия, в която не е необходимо да правиш нищо или единствената ти работа е да ходиш на коктейли, маникюр, фризьор, шопинг (както е модерно да се казва), да гледаш „от високо“ и въобще да се правиш на важна клечка с шофьор. Е да, може би това важи за някои дами, може би за много, обаче далеч не и за мен. Аз обичам да карам колата си сама. Това е начин, с който дори си почивам и обмислям срещите си. Всъщност, когато тръгнеш на мандат за 4 години, правиш компромис със себе си. Изоставяш семейството си, изоставяш работата си, изоставяш приятелите си и не знаеш колко от тях ще ти останат такива, когато се върнеш. Започваш живота си отново и отново, и отново – създаваш дом от нулата, създаваш нови приятелства, опознаваш нови култури.
В Северна Македония сте от края на 2018 г., когато започва мандатът на твоя съпруг като посланик. Как ви посрещнаха и как се чувствате в Скопие?
Моето име тук отваря много врати, защото вероятно 80% от жените се казват Биляна. В началото дори смятаха, че съм македонка. Аз казвам, че тук съм „у дома си“, което някои хора разбират като провокация, а всъщност има ли по-голям комплимент да живееш извън границите на своята страна и да кажеш „у дома“? Храната е много вкусна. Традиционна. Това, което в България можем да опитаме май само в етно ресторантите.
Всъщност дори исторически съм свързана с РСМ. Моят прадядо е бил войник в 55-та плевенска пехотна дивизия. Едва 18-годишен се бие при Дойран и остава единствен жив от своята рота. Тогава ген. Владимир Вазов го взима в щаба, за да остане поне един жив представител на селото.
Това е изключително интересна история, какво още хората не знаят за теб?
Обичам много люто. Имам чувство за хумор, за което съпругът ми казва в компания: „Моля те, не го използвай с пълния му блясък пред непознати…“. Ходя с различни чорапи – основно, за да давам негласна подкрепа на децата и хората с Даунов синдром. Скачала съм с бънджи. Обичам да яздя, да карам ски, кънки на лед, да се гмуркам до 10 м., и на всичко това уча и дъщеря ни. И като я споменах, освен дете, мъж и куче си отглеждам и 2 котки, които са спасени от улиците на Скопие и гордо носят имената Филип Македонски III и Олимпия.
В предварителния ни разговор спомена колко много благотворителни инициативи организираш. Отворени ли са хората в Северна Македония към тях?
Българската държава помага изключително много на РСМ чрез финансиране на проекти. От изграждане на центрове на деца с аутизъм, през дарения на специални костюми за докторите от първа линия по време на пандемията COVID – 19, хуманитарни акции, реновиране на училища, детски градинки, стадиони, дарение на медицинско оборудване – мобилен мамограф, апарат за аудиометрия, дори създаване на мозаечни инсталации, стотици коледни подаръци за деца със специални потребности и още много, наистина много реални помощи.
И докато всичко това, да кажем, е „наготово“, моите кампании казват „Хора, помагайте си едни на други! Заедно сме по-силни!“. И опитвам да включа в тях много хора.
Първата ми кампания тук дори беше „От деца за деца“ – децата с аутизъм направиха подаръчета за децата с рак, децата с рак написаха писма на други деца и т.н. После дойде Ковид. Но и това не ме спря. Направих изложба на деца от детската градина на дъщеря ми. 3, 4 и 5-годишни деца рисуваха репродукции на Моне, Пикасо и Кандински и ги изложихме в Националната галерия. Парите от продажбите (700Е) дарихме за спешна операция на дете с растящ тумор в мозъка.
Пак по време на пандемията организирах благотворителни базари. За един от тях дъщеря ми, тогава на 4 години, каза: „Мама, ето моята касичка, да има повече парички за детенцето“. На 5 години сама реши да дари косата си за направа на перуки за жени, преминали химиотерапия. Аз също съм дарявала коса за каузата – 3 пъти за последните 12 години.
С позволение на Влатко Стефановски да перифразирам рефрен от песента му „Чукни во дърво“, създадох една от любимите си кампании. „Чукни на капака на колата, чукни три пъти. Спаси живот! Спаси коте!“ („Чукни во хауба, чукни три пати. Спаси живот! Спаси маче!“). В студените дни животинките се крият там на топло и стават много инциденти, като стартираме колата. Дори от Унгария и Гърция ми писаха, че са спасили котета само с този простичък начин.
Създадох и кампанията „Срекна среда“ (Щастлива сряда) и то с подкрепата на Първата дама – г-жа Елизабета Георгиевска, а идеята е поне веднъж в седмицата да правим нещо добро за някого. Както виждаш – в успеха на всичко това се крият обединените усилия на много хора.
А сега за втора поредна година започвам кампания против семейното насилие, която ще се организира в РСМ, в Р България и вярвам в Р Косово. И докато миналата година слоган беше „СТОП на домашното насилие. Бъди СМЕЛА!“ – т.е. жените не трябва да се срамуват, че са жертви и трябва да избягат от омагьосания кръг, то тази година е „СТОП на домашното насилие. Животът е МОЙ!“ – без значение дали са жени, деца или мъже. Жертвите се идентифицират с живота на своите насилници и сякаш забравят, че животът е техен и никой няма право да им го разрушава и още по-малко – отнема.
И ето пример за това как отново обединих хора – миналата година на 12.12. в 12 ч. в 8 града в Северна Македония почти 200 души излязоха на площадите само, за да направят знака на жертвите на семейното насилие. Да дадат минута мълчание за жертвите и подкрепа на тези, които са още със своите насилници. Разпознаването на „знака“ може да спаси животи.
Правя кампанията два дни след световно посветените 16 дни на този проблем, за да покажем, че въпросът няма начало и край. Насилието е 365 дни в годината и то далеч не е само сред по-бедните семейства. Затова апелирам и към читателите на kafene.bg – организирайте своите съграждани на основен площад в града и изпратете своето послание. Нека бъдем заедно в това на 12.12. в 12 ч. Всеки един от вас може да качи снимки, видеа, послания, написани на дланите си с #STOPthelifeismine. Да покажем, че заедно сме по-силни!
Още в самото начало каза за две кампании, какво още си предвидила?
Реална случка. Една сутрин пием кафето си с моя съпруг и аз казвам: „Имам идея!“, а той: „Сетих се! Веднага трябва да тръгна за работа!“. Така му влият моите идеи. Последната от тях е „Light the Light!” Бъди видим за шофьорите!“ (Биди видлив за возачите. Запали светло!) и ще я стартирам на 20 декември, когато децата излизат във ваканция. През зимните месеци се стъмва много по-рано, ходим основно с тъмни дрехи, сега дори се очакват режими на уличното осветление и реално сме невидими за шофьорите. Затова реших да популяризирам нещо, което аз самата правя – светвам фенерчето на телефона си, когато пресичам недобре осветено място. Един прост начин, който не изисква никакви средства, а може да спаси животи.
Какво те вдъхновява за всичко това ?
Животът! Всичко, което се или не се случва.
За какво мечтаеш?
Хората наистина да си помагат повече. Май звуча като „Миските и световния мир“. Но се сещам за думите на дъщеря си, тогава не знам дали имаше и 6 години: „Мама, може ли повече хора да са като теб, да помагат на другите, така ще можем повече да играем, да пътуваме и да си почиваш…“. Мечтая с нейните мечти.
Благодаря ти за този разговор! Какво ще пожелаеш на читателите на Кafene.bg?
Да гледат позитивно на живота. С усмивка. Както казвам „Дори когато си изяден, имаш два изхода“.