"Ние, врабчетата" – в лабиринтите на мисълта – кратка главоблъсканица с име на творба от Йордан Радичков.
Ние „врабчетата” идваме. Идваме, за да изчикчирикаме една добра вест. Добрата вест е, че студентите се вдигнаха. Вдихнахме се и ние, гражданите, с тях. С тях са и множество будни преподаватели. Преподавателите знаят как се постига победа. Победата иска жертви. Жертвите вече са дадени. Дадени, ама недодадени. Недодадени са усилията от всички. Всички – значи и ти самият.
Ти самият искаш работа и да отгледаш децата си в изобилие и свобода. Изобилие и свобода, обаче ще получиш, когато си ги извоюваш. Извоюваш, значи да си буден. Буден, значи да не спиш. Да не спиш, значи да не слушаш брътвежите и сплашванията на управляващите. Управляващите са продажници. Продажниците са безумци. Безумци са всички, които ги защитават. Защитават собствения си страх. Стах ги е да не ги арестуват, репресират или буквално убият. Убиването е за плътта. Плътта не остава след смъртта. Смъртта е за тленното. Тленни са тези, които не слушат съвесттта. Съвестта би трябвало да управлява душата. Душата е съучастник на духа. Духът е от дявола или от Бога. Бог има план за България.
България сме аз и ти. Аз и ти искаме да обичаме и да ни обичат. Обичането не става без истина. Истината е на площада. На площада са и тези, които искаш да те обичат. Обичат те и те викат. Викат за себе си. За себе си трябва да излезеш и ти. Ти и те сте едно. Една плът и една кръв. Кръвта ти вече изтича. Изтича между пръстите на властта.
Властта е в теб. В теб значи в сърцето ти. Сърцето ти тупти ли? Тупти ли с трептенето на българското знаме? Българското знаме никога не е било пленявано. Пленен ли си човече? Човече на Ботев и Левски! Ботев и Левски не умряха. Ти умираш ли или искаш да живееш като затворник? Затворът е в ума ти. Умът ти е способен да произвежда лъжи. Лъжите те държат далеч от мечтите ти. Мечтите ти са да бъдеш богат? Богат ли си? Богатството е състояние на духа. Духът? Пак до него стигнахме.
Стигнахме ли до края? Краяте близо! Близо е и оставката. Оставката чака теб! Теб и твоето осъзнаване. Осъзнаваш ли къде си? Къде ли си – на бойното поле! На бойното поле няма време! Няма време за бездействие! Бездействието е предателство! Предателството е за мерзавци! Мерзавец ли искаш да те нарекат децата ти? Децата ти са в университета. Университетът е окупиран. Окупираха го смелите! Смелите не слушат телевизията, нито управляващите! Управляващите са престъпници. Престъпниците трябва да идат в затвора. Затворът, обаче, затвори теб. Теб, който философстваш! Философстваш, защото те е страх.
Страхът, обаче не може да те направи свободен. Свободен ще те направи истината! Истината е, че в България вилнее комунизъм. Комунизмът е утопия! Утопия, която шепа болни мозъци превърнаха в секта. Секта, която убива! Убива теб, близките ти, бъдещето ти! Бъдещето ти, обаче седи на вратата и не спира да тропа! Тропа до полудяване. Полудяване ли избираш или да му отвориш вратата? Вратата на сърцето копнее за свободата! Свободата е навън! Навън от оковите на филосфиите, страха и заблудата!
Заблудата те държи вързан! Вързан в нищетата на мислите ти. Мислите ти са окупирани! Окупиран е и университетът! Университеът те зове! Зове те бъдещето! Бъдещето е в теб! В теб какво е? Какво е да си Българин? Българин ли си или си турчин? Турците ни поробиха. Поробен ли искаш да си пак? Пак ли ще подложиш глава на сатъра на бея? Беят ли ще те нахрани?
Нахранен ли си или се влачиш в недоимък? В недоимък ли е душата ти? Душата ти къде е? Къде е сърцето ти? Сърцето ти докога ще трае? Трае ли или вика? Вика ли за свободата? Свободата е на улицата! Улицата е твоето място! Мястото на врабчетата! Врабчетата сме ние! Ние летим за България! България лети! Лети и вика теб! Теб има ли те? Има ли или се спомина? Споминаха ли се копнежите ти? Копнежите за Свободата. Свободата вика теб! С теб сме и ние – „врабчетата”! Врабчетата чикчирикат. Чикчирикат #оставка!
Автор на снимката: Милена Славова