"Стремглаво" – няма по-подходящо заглавие за романа на Майкъл Фрейн от това, издаден у нас от издателство "Кибеа". Главният герой се увлича в едно рисковано начинание, хазартно и приключенско, което никак не приляга на представата ни за университетски преподавател по философия. Той се впуска в авантюрата на живота си – да оцени и присвои отдавна загубен шедьовър на холандския художник от XVI век, Питер Брьогел Стария. Терзае се от колебания и съмнения – дали постъпва морално и правилно, но стремглаво продължава напред.
Романът предлага изобилие от история на изкуството. Имах усещането, че се движа в две паралелни вселени – днес и XVI век, ставайки съпричастна на живота на Брьогел и на порядките на неговото време.
В романа са замесени и омесени: семейна идилия в провидницията, загадка, преследване, дебнене, любов, съблазняване, почти изневяра, млада съпружеска двойка – семейството на университетски преподавател от Лондон, английски едър земевладелец, няколко ценни или нетолкова ценни картини от някогашни майстори на четката – така, както го може само писателят Майкъл Фрейн. Всичко това, гарнирано с много, много хумор.
Финалът е необичаен и непредсказуем, какъвто е самият живот. Защото животът има своя странна логика – едновременно дава щастие на едни и нещастие на други. Често пъти нещастието е вид щастие. Почти хепиенд, някакъв вид хепиенд. Малко е объркано, не мога, а и не искам да преразказвам книгата.
Чух отзиви, че книгата не била за масовия читател, каквото и да означава това. Може би няма да се хареса на тези, които обичат "лесния" сюжет и ясните послания. Тук не е така. Книгата е дебела, което ви гарантира по-дълго удоволствие от четенето. След "Стремглаво" съм запалена да прочета още от Майкъл Фрейн. С нетърпение чакам да издадат още негови книги на български.
Искам да спомена едно последно нещо, което е колкото смешно, толкова ми и приляга. Една от героините разбрира погрешно думата "номинализъм" и я произнася като "нормализъм". В края на книгата главният герой – преподавателят по философия – се заиграва с тази грешка. Дали искаме да живеем нормално, спокойно, без авантюри, по установени правила и монтирани от памптивека релси, по които животът ни да премине мирно и тихо, и скучно? А какво означава "нормален" живот? Дали той все пак няма да основе ново философско течение – "нормализъм"?
И още за книгата:
Романът е номиниран за наградите „Букър“ и „Уитбред“. Психо-крими-социална комедия, блестяща проза с драматургичен щрих и елемент на историческо разследване. Дизайнйт на корицата е прекрасен – дело на Красимира Деспотова. Книгата стана известна в България и с двата си варианта – "Превод" и "Редакция". Аз прочетох "Редакцията".
Обръщение на Майкъл Фрейн към българските читатели вижте тук.