Поп изпълнителят Стратия се завърна на музикалната сцена след няколко годишна пауза с нов проект и нова визия.
Последното му авторско парче „ДНК спирали” е по негова музика и текст на младата актриса Наталия Дукова. То е създадено като част от авторския й театрален моноспектакъл „Мозъчен дренаж”.
На 20 октомври от 19 ч. в Студио 5 в НДК можете да видите Стратия в един акустичен лайв. Ето какво сподели той специално за читателите на Kafene.bg.
Как се чувстваш сега, когато ти предстои завръщане към сцената?
Последните месеци много работих за този концерт, защото програмата, с която се захванах, е изключително тежка. Това са пиеси за пианисти, които се изпълняват на големи клавирни конкурси и концерти, знакови творби в клавирната литература. В този смисъл работата ми беше свързана с часове свирене всеки божи ден. Превъзбудено ми е- така се чувствам, изпитвам сладко напрежение и вълнение.
Откъде идва твоето творческо вдъхновение?
Никога не съм знаел отговора на този въпрос. Не е нещо конкретно. Мога да се вдъхновя от съвсем малки и незначителни на пръв поглед неща. Красотата е вътре в нас и е добре да спрем да я търсим някъде отвън.
А какви емоции се раждат в теб, когато изпълняваш творби на световни музикални творци?
Специално в този случай, ще изпълнявам творби от Шопен и Лист. В основата на романтизма, като епоха е поставен антропоцентризма, а това означава, че за разлика от барока, тук център е човекът с неговият Аз и емоционален свят, той е всичко. Музиката на Шопен и Лист е един необятен каталог на човешките преживявания и емоции. В рамките на няколко такта, можеш да преминеш през толкова много състояния, че в реалния живот това би било циклофренично.
Какво научи за 10 -те години далеч от сцената?
Това „далеч”, беше от класическата сцена. През това време се развивах предимно, като поп артист. Научих много. Аз обичам да се уча. Открих колко различен е сегашният ми прочит на мислите на големите гении, изразени в ноти. Пожелавам си след още 10 години, да съм с ново, още по-зряло възприятие. Значи съм се развивал, а това е целият смисъл на всичко.
Смяташ ли да представиш новият си проект "ДНК Спирали" и пред международна публика?
Би ми се искало. Всички мечтаем музиката ни да стигне до колкото може повече хора. Но и всички знаем колко не лесно е това. За съжаление има неща, като политика, бизнес, маркетинг и други, пред които няма особено значение какво аз смятам. Това обаче не ми пречи да опитам.
Проектът ти е свързан и с акустични класически версии на твои авторски песни. Какви са твоите наблюдения- българите харесват ли акустични изпълнения?
Това са версии за ценители. Аз често се натъжавам от факта, че тук няма критерии за добро и лошо. Просто тук няма критерии. Обявяват се за велики неща, от които би трябвало да ни е срам, а други, които света би поставил на едно доста високо място, дори не се забелязват. Честно казано, аз просто си правя кефа, правя го професионално, доставям си го с много труд и съм щастлив, че има кой да желае да го сподели с мен и бъде свидетел на акустичните ми изпълнения, защото това е най-чистата форма на истинското музициране.
Освен новия си проект, имаш и нова визия – как взе решението да промениш досегашния си облик в нещо по-екстравагантно?
„Нещо по-екстравагантно” звучи посредствено и даже никакво, което ми е далечно, а и думата „екстравагантно” ми е станала противна, заради изкривената и употреба. Тази визия е една илюстрация на свободния дух. Аз съм просто артист.
Поглеждайки в бъдещето виждаш?
А бе напъвам се да погледна, но не ми се получава. Искам да виждам един човек, с още по-красива душа и още по-голяма светлина.
Имаш една много успешна песен в дует с Мария Игнатова, имаш ли намерение да направиш нови дуетни проекти или смяташ да се изявяваш само индивидуално?
В момента нямам идеи за дуетни проекти.
Слушаш ли музика за удоволствие в свободното си време и каква?
Разбира се. Аз слушам почти непрекъснато музика. Обичам много да се разхождам пеша и съм винаги със слушалки, от които предимно се чува джаз, соул, електро поп, фънк и вокал транс.
Разкажи ни какво се случва с теб в личен план.
Музиката също е и моят личен живот. На моменти чак си мисля, че имам сексуални отношения с нея. Не всичко е музика, разбира се. Аз съм човек преди всичко. Приятно се чувствам.
За какво мечтаеш?
За по-добър свят! За това мечтая. Натъжават ме посърналите и недоволни физиономии и погледи наоколо. Искам хората да са щастливи, това искам.
Всичко може да е толкова по-красиво…
Какво ще пожелаеш на читателите на Kafene.bg?
Да правят неща, които чувстват, а не които трябва. Ако им се пие уиски с пържени картофи, а не с бадеми, да го пият така. Ако супата им е гореща и са много гладни, да си поръчат лед. Пожелавам им да са свободни! Пожелавам им любов!