Първото премиерно заглавие, което Театрално-музикален продуцентски център Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще поднесат на публиката, в годината на 90-ия творчески сезон за театъра, е „Страсти под брястовете” на американския драматург и Нобелов лауреат за литература Юджийн О`Нийл.
Премиерата на „Страсти под брястовете” ще се състои на 21 януари от 18.00 ч. на сцена Филиал, следващият спектакъл ще се играе на 25 януари, също от 18.00 ч. на сцена Филиал.
Постановката е дело на Димитър Стоянов, сценография и костюми Тодор Игнатов, музикално оформление Десислава Стоянова, хореография Татяна Венциславова, фотография и дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков.
Главните образи пресъздават Михаил Мутафов (Кейбът), Веселина Михалкова (Абби) и Стоян Радев (Ибън). Участват още Пламен Димитров (Саймън), Васил Читанов (Питър), Христо Христов (Фермер), Теодора Михайлова (Фермерка), Нели Вълканова, (Дама), Юлияна Чернева (Певица) и др.
Постановката се осъществява с подкрепата на Община Варна и медийните партньори Радио Дарик, ТВ Черно море, BusTV, www.moreto.net
"Бих искал моята постановка да прозвучи като своеобразен протест срещу всичко, което унищожава духовността" – казва режисьора Димитър Стоянов в интервю на Виолета Тончева за програмната брошура.
– Изборът на човека в крайни психически състояния е една от вечните теми в изкуството, която интерпретира и пиесата „Страсти под брястовете” на Нобеловия лауреат за литература Юджийн О`Нийл. Какво добавяте Вие към своите режисьорски прочити на този драматургичен текст, който след София и Стара Загора, сега поставяте и във Варна?
– Преди 30 години, когато поставях за пръв път пиесата, не стоеше с такава сила въпросът за собствеността и парите. Наистина те винаги са ни блазнели, но никога не са били смисъл на нашия живот. Днес обаче чувството за собственост – аз да имам, аз да съм добре, аз да притежавам повече и повече, придобива сякаш епидемиологични размери.
– Ще разпознае ли днешният българин себе си в пиесата?
– Изцяло. Артистите веднага направиха паралел между „Страсти под брястовете” и „Гераците” на Елин Пелин или „Боряна” на Йордан Йовков. Човекът, раздиран между различни страсти – това е универсална тема, която винаги ще вълнува човечеството. От друга страна Юджийн О`Нийл никога не може да бъде скучен, емоционалната партитура при него е над обикновеното, текстът има изключителен драматургичен потенциал, той носи в себе си самото усещане за театър.
– Преди години пиесата стана популярна в България със заглавието „Любов под брястовете”, защо сега избрахте варианта „Страсти под брястовете?
– Това е точният превод на английското „Desire Under the Elms” в оригинала. Реших, че то е по-всеобхватно и по-многопосочно за разнородните страсти в пиесата, докато любовта е изведен акцент. Притежавам копие от една стара американска филмова адаптация на творбата, озаглавена „Любов под брястовете”, защото – за разлика от всички други страсти, любовта побеждава, макар и с цената на огромна саможертва.
– Както казва Абби на Ибън: „Каквото искаш прави – важното е да ме обичаш отново!”
– Да. Точно заради това намирам, че Юджийн О`Нийл, който е смятан за песимист, всъщност не е такъв. Драмата на Абби, сходна с драмата на древногръцката Медея, олицетворява все същия стремеж към духовен катарзис. Впрочем катарзис в превод означава още оневиняване, но чрез голяма жертва.
В крайна сметка нещата не стоят по-различно и днес, когато разкъсвани между какви ли не страсти, ние позволяваме материалното да убие духовното. В това се състои големият проблем на нашето време, затова бих искал моята постановка да прозвучи като своеобразен протест срещу всичко, което унищожава духовността.
– Допускате ли актьорска намеса във Вашите режисьорски решения?
– След като завърших актьорско майсторство във ВИТИЗ при професор Филип Филипов, станах и режисьор, защото не понасях тиранията на режисьорите, така че обичам актьорите и им позволявам да изразят докрай своите актьорски качества.
– В постмодерния театър режисьорът често е доминиращата фигура.
– Аз съм привърженик на традиционния театър и не понасям режисьорите, които неистово се стараят така да впечатлят публиката, че тя да забрави кои са артистите. Бил съм в различни страни, познавам различни режисьорски почерци и ми се струва, че тенденцията да се прави един зле разбран модерен театър, съществува само в България.
– Кой театър изповядва Вашата естетика?
– В театъра всичко е казано, въпросът е как да го кажеш по различен начин. Руският театър е на сърцето ми и не бих могъл да сменя тази своя гледна точка. За мен руският театър олицетворява най-доброто от традиционния, или както още неслучайно го наричат, консервативния театър. Това не е остарял театър, а театър с корени, които българската публика познава и цени. Няма да забравя, че първата ми постановка на „Любов под брястовете” в театър „Сълза и смях” достигна 156 представления и сигурно щеше да се играе още, ако Юри Яковлев не беше заболял тежко…
– Кои бяха другите актьори?
– Вельо Горанов и Лора Кремен.
– А сега са Михаил Мутафов, Веселина Михалкова и Стоян Радев.
– Поставял съм и други пиеси във Варна, но така се случи, че досега съм работил само с Веселина Михалкова. И тримата са великолепни професионалисти със силно актьорско присъствие, прекланям се пред тях. И което е не по-маловажно, те работят всеотдайно и с голяма любов, а когато едно представление е направено с любов, то така и се възприема. Ето защо се надявам и на подкрепата на варненската публика, за да превърнем заедно премиерата на „Страсти под брястовете” в събитие с театрална и лична стойност за всеки от нас.
Вижте още:
Държавна опера Варна присъжда за пръв път Почетни грамоти в пет категории