Бяла вещица
/Камелия Аспарухова/
Красива си добре, но и студена.
Омръзна ми от тебе да изтръпвам.
Приличаш на кралица, вледенена.
Във нежни, снежни стъпки тежко стъпваш.
Приличаш на платно, на огледало,
на фигура от гипс, на хляба.
Не вярвам, че най-хубаво е бялото.
На пролет ще си само грозна жаба.
Започвай куфара да си събираш.
Прилежно всички рокли си сгъни.
И хващай облаците да раздираш.
От лед във вода се бързо превърни.
Измий ги планините, после къщите.
На хората очите и краката.
Измий ги всички твои, бели пътища.
Измий със теб от тебе цяла и земята.
Красива си добре, но и студена.
Отдавна чакам „Бяла” да си тръгнеш.
Приключвай с ролята на сцената.
И чак за другия сезон да се завърнеш.
Зимна приказка
/Ина Крейн/
Ти си
моята зимна
усмихната приказка.
С ореол от снежинки
върху бялата топла коса.
Долети като изгрев,
събуди любовта ми изстинала.
Направи ми
от болката
снежен човек
на снега.
Зимна нощ
/Донка Чолакова/
Снежинките под лампите танцуват. Светят
без страх от северните ветрове.
Изсипало е сребърен порой небето –
поглъщам го с очите на дете.
От сняг изкуствени изглеждат светлините,
но толкова е приказно във бяло.
Изсипали са сребърен порой звездите
и под снега е времето заспало.
Зимни приказки
/Мариана Еклесия/
Зимните вечери – спомен от детството;
с луди шейни и шеметен смях.
Зимните вечери с бабини приказки,
а сред огнището пламъчета танцуват валс.
Зимните вечери с дългите нощи.
Боже мой, колко искряща е вечната страст!
Тежък сняг пада върху дърветата в двора,
но върху сърцето снегът се превръща в любов.
Зимните вечери пак се завърнаха, същите.
Аз съм детето в шейната с еленския впряг.
Колко години изминаха вече не помня,
но след дългите приказки край огнището
не остарях!
Зимна приказка
/Рени Стоянова/
Ще ти прошепна зимна приказка
приятелко моя
бяла песен върху вечерния нотен лист
И нека радост се втурне в тъгата твоя
като поток лъчист!
И нека да се посипят искри върху душата ти
пленница на студа
и да пламнат бенгалски огньове
във недрата на старостта!
Венец от хваления да украси главите ни
посребрени от скреж
и най-святата истина да разгори в сърцата ни
най-свят копнеж!
И смело да тръгнем заедно да се приготвяме
за вечния небесен пир
където Бог ще изтрие сълзите
и ще ни дари Своя всемир!
Вижте още в kafene.bg:
Празник на посребрената поезия – „Поетично кафене” гостува в Дома за стари хора в Дървеница
„Поетично кафене” гостува в Дома за стари хора в Дървеница /фотопоглед/