Три стихотворения на Красин Химирски, Евгения Димитрова и Владимир Любенов от Поетично кафене "Свят".
Източен етюд
от Красин Химирски
Усмихваме се.
Когато ни души омразата.
Когато злоба изкриви
в гримаса бяла,
жълта
или шоколадова
лика на господаря.
Когато се откъснем
от корабния трап
или от велорикша
и се разсипем като оризови зърна.
Гладът когато ни разстрелва.
Когато ни превърнат в чучело
Зад телените мрежи на Салемба
или Буру.
Усмихваме се и зарад онези,
които ямаха кога да се усмихнат.
Когато ужасена
земята гроб раззине.
Усмихваме се и от онзи вят.
Не ни упреквайте.
Усмивката е наша сила.
Във мрака на лицето ни
проблесва тънката усмивка
като крис.
Усмихваме се.
* * *
Евгения Димитрова
"…В теб живея аз,
В мене живееш ти.”
Раиса Сарби
Живеем с теб в ада на земята,
дълго – непомня от кога…
Но зная – ти си моя свят:
труднообясним,
вдъхновяващ,
ярък!
Светът това сме ти и аз
и нашите мечти!
Както е казала любимата Сарби:
„…В теб живея аз,
В мене живееш ти”,
защото света е за двама!
PS: Раиса Сарби е чувашка поетеса.
* * *
Пътуване
от Владо Любенов
Във синкаво блестеше склона
и падаше небивал здрач,
и по стъклата на вагона
валеше дъжд наместо плач.
Реката с голите тополки
проблеснала за миг отвъд,
проби душата с тънки болки
и в синкав мрак обви духът.
Навън замръкваше безсмъртно
невероятно мокра нощ
и с нея всичко недостъпно
разкри ми сес в блестящ разкош.
Гората светеше лилава
с нечуван дотогава цвят, –
сияние, което става
през незапомнен мрак назад.
Топеше се в мен всичко черно,
и аз запсивах изтощен
в това пътуване вечерно
дошло след мрачния ми ден…
И в полусън сред тъмнината
разбрах, че съ отново аз
частица-миг от красотата,
която е около нас…
Прочетете още:
Любовна поезия на Джарот Суджарво от Поетично кафене "Свят"
Стихотворения от Поетично кафене "Свят" – част І-ва
16 поети стигнаха до Космоса в Поетично кафене „Свят”