Стихотворения от Поетично кафене – "Пътуване", което се състоя на 27 септември, в клуб-галерия "Антракт". Повече за събитието и участниците прочете тук.
Пътуване
от Ина Крейн
На възел вързал
времето и чакрите,
съдбата боднал
като цвете зад ухо,
на екс изпиваш
всички разстояния
и дишаш бъдещето
в нашето легло.
* * *
Измислих си причина
да съм жива:
нарязвам хапки самота
като месо;
да изядат
съмненията диви,
миналото –
спомени и зло.
* * *
Обичам ги –
дъжда, студа и мрака,
дори нацупеня кисел ден.
Измислих си причина да не плача –
ти си някъде там
и пътуваш към мен!
На час от София
от Агапея Полис
27.09.2014
Пътуване извън града,
изгубени българи търсим
окови в ума им крада
предрасъдъци да отърсят;
Пътуване извън града
на лов за творчески духове.
Тежък, но и светъл трудът,
борим пак злокобни слухове;
На час от София летя
в мечти, във сънища, надежди.
Излизам без чадър в дъжда
друг – наметнал стари одежди;
Пътуване във всебе си –
прескачам високи огради.
Невъзможните ребуси
носят големи награди;
Пътуване извън града
намерени българи тичат
със нас да разтърсят света,
да го научат да обича.
Житейско пътуване
Рая Вид
16.09.2014
Пътувах вчера,
пътувах днес
и утре – живот и здраве,
ще пътувам пак.
И няма да се питам
защо, къде, кога и как
миналото мое
преплита се сега
с бъдеще, което
незнайно откога
написано е нейде
там – горе в небеса,
къде животът като път
днеска се извива
и от мен остава
поне за нещо –
мъничка следа…
Полет
от Красимир Щаков
16.06.2014
Топлината на пълната луна
прониква в душата ми и тя хвърчи.
Кръжи сред светлинките
на тъмното кафе в небето.
Прелита радостна над сгушени къщурки
и смига на очудените им прозорчета.
Усмихва се и преминава натам –
по въздушен път, очертан от бели облаци.
Каца. Отдих на уморена прелетна птица,
която е поела към топлината на надеждата.
Но само миг. И махва с криле. Отново се рее.
Напред. Натам, където чака милото гнездо.
Ръка за ръка платноходстваме
Валентин Евстатиев
23.12.2010
Спокоен съм. Имам ръката ти.
Тя пасва перфектно на моята.
Преплитаме пръсти и пролетно
поникват сълзи във гърлата ни.
Гърдите са ято от пориви
със млади криле от безкрайности.
В очите ни бликат сияности –
високи, свободни, без корени.
Ръка за ръка платноходстваме
един сантиментър над времето.
Сърцата са вятър от шеметност
и с пулс хоризонта докосваме.
Блажен съм, че имам ръката ти –
безценност във свят на излишности.
Държим се. Римувано дишаме.
И леко трептим над съдбата си.
Завръщане
Ина Крейн
Целувките на гръцкото небе
парят върху устните ми гладни,
белези от палмови ръце
душата пият,
а са още жадни.
* * *
Флиртува морето
на всеки кръстопът.
Южните морета са прекрласни!
Чуждият планински изумруд
вълнува и прекрасно, и опасно.
* * *
Пробожда ме сърцето отрезняло.
Изтръгвам се от лятната мъгла.
Без мен изсъхват влюбени чинари.
И бързам да се върна у дома.
Валентин Евстатиев
14.03.2014
Катеря се по себе си нагоре.
Най-трудното изкачване от всички.
Най-нужното сближване с Голгота.
Останалото просто е излишно.
Самичък съм си пътник и пътека.
А също съз и зла необходимост.
Щом качването стане много леко,
тогава неминуемо се сривам.
По себе си, по себе си – нагоре!
Аз нямам друга стълба към небето.
Единствената истинска опора
е сам да се кача на раменете си.
Как иначе ще мога да порасна
и синьото над себе си да вдишам?
А Господ се подсмихва, но не казва
отгоре на какво ли Му приличам.
Повличащо е ниското в човека.
Високото ми теме побелява.
До него ми остава цяла вечност.
Все още съм над базовия лагер.
Прочетете още:
"Животът на път" от Николай Тодоров